Проф. Абът, пациенти с какви заболявания подлежат на роговична трансплантация?

На роговична трансплантация подлежат различни категории пациенти – от новородени до хора в напреднала възраст.

В първата група са децета, които се раждат с т.нар. помътняване на роговицата или с недоразвитост на тази външна част на окото. При тях заболяването е вродено.

Във втората група са младите хора, които са претърпели някаква травма. Обикновено те имат някакво механично увреждане и потъмняване на роговицата.

В третата група са възрастните хора, които са получили някакво увреждане вследствие на инфекциозно заболяване. Възпаленията може да са гъбични, бактериални или вирусни. Най-често те предизвикват потъмняване и увреждане на роговицата. Дистрофията и дегенерацията на тази външна част на окото също са характерни за хората в по-напреднала възраст.

Може ли роговица от възрастен човек да бъде присадена на дете?

Действително ние често присаждаме роговица от възрастен индивид на дете, дори на новородено. Важното е самата роговица да е в добро състояние – да няма някакви наранявания или преминали заболявания. В същото време колкото по-млад е донорът, толкова по-добре.

А имате ли проблеми с донорството? Как си осигурявате роговици?

В САЩ имаме очни банки. Освен това американците имат добра култура в това отношение. За тях не е проблем да дарят органите си след смъртта. Те дават писмено съгласие за това върху шофьорските си книжки. Идеята е, че при внезапна смърт или катастрофа, те даряват органите си. Затова мога да кажа, че ние нямаме проблем с органите за трансплантация, в това число и с роговиците – имаме достатъчно и при нужда можем да окажем помощ на съседни държави.

Недоносените деца с пренатална ретенопатия подлежат ли на транплантация и ако не, какво може да се направи за тях?

Не, това е увреждане на задния сегмент на окото – т.нар. ретина, и при тях не се прави трансплантация на роговица, която се свързва с предната част на окото. Хубаво е това заболяване да се открие рано и да се приложи максимално агресивна терапия с лазер или криотерапия. Обикновено се касае за някакъв прозорец от няколко седмици след изписването на бебето от болницата. След това заболяването се повлиява изключително трудно, за да не кажа, че това практически е невъзможно.

Съветът ми е, ако в семейството се роди недоносено дете и то е било поставено в кувьоз, веднага след изписването родителите да се консултират с офталмолог. Това са т.нар. рискови деца. Добрата диагностика тук е от голямо значение, защото, както вече казах, колкото по-рано се открие проблемът и се започне лечение, толкова по-големи са шансовете на това дете да вижда.

Какво мислите за трансплантациите на стволови клетки при заболявания на очите? Доколкото съм запозната, в САЩ вече имате известен опит в това...

Да, имаме клиничен опит в това направление. Подобни трансплантации се правят най-вече след механично увреждане на роговицата. Успеваемостта е около 70-80%, но всичко зависи от това колко тежко е заболяването.

*Проф. Ричард Абът е офталмолог в Калифорнийския университет и научен сътрудник към фондацията „Проктор Францис I“, САЩ. Той е президент на Американската академия по офталмология.  Носител е на академичните награди Honor Award - 1984,  и Senior Honor Award - 1994. През 2006 е удостоен с най-голямата наградата на Академията - Lifetime Achievement Award.  През 1995 получава Distinguished Lecturer Scholarship от Министерството на здравеопазването в Сингапур, а през 2007 - Тhe International Distinguished Golden Service Award на Китайската академия по офталмология. През 2008 е избран за член на Academia Ophthalmologica Internationalis.

Проф. Абът е почетен директор на Тhe American Board of Ophthalmology и на Тhe Castroviejo Cornea Society, работил е и като член на FDA, ресор Офталмологични изделия, и на Координационния комитет на Тhe National Eye Institute, Разработване на съоръжения за рефрактивни корекции.