Да има три пакета на здравно осигуряване, предлагат от Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване. Основен задължителен, попълнителнително задължителен и доброволен. Засега първият ще се предлага само от НЗОК, но впоследствие отношение към него ще имат и здравноосигурителните дружества. Вторият ще се предлага от НЗОК и от доброволните фондове, а третият ще е „лускозен“ и ще бъде обект на предлагане само от частните дружества. Този модел практически разбива монопола на касата, като дава на хората по-голям избор.

„Около 3 млрд. лв. не достигат за финансирането на здравеопазването у нас“, заяви председателят на парламентарната здравна комисия д-р Лъчезар Иванов по време на конференцията „Здравното осигуряване в България – състояние и перспективи“. За увеличаване на финансовия ресурс и по-ефективно разходване на средствата управляващите разчитат на тристълбовия здравноосигурителен модел, който предстои да бъде въведен у нас. По думите на д-р Иванов законодателните промени ще бъдат приети по време на лятната сесия на Народното събрание.

Новият модел предвижда въвеждане на допълнително задължително здравно осигуряване, при което работещите ще могат да избират в кое здравноосигурително дружество да внасят допълнителния процент за здраве. Средствата за осигуряваните за сметка на държавния бюджет пък отново ще отиват в НЗОК, в която остава и основният пакет медицински услуги от задължителното здравно осигуряване. Здравната вноска ще скочи с още 2%.

Според председателя на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване д-р Мими Виткова обаче България трудно може да вземе повече пари за здраве, защото БВП не го позволява. По данни на Световната здравна организация в България за здравеопазване се харчат 7.7% от БВП при средно 8% за държавите от Европейския съюз. Освен това темповете на нарастване на парите, харчени за здраве в страната ни, изпреварват ръста на БВП.

„Доброволното здравно осигуряване се приема като начин за корекция на задължителното здравно осигуряване, а не като начин за надграждане на съществуващата система“, каза д-р Виткова. Според нея е въпрос на политическо решение това да бъде коригирано. Защото вече на всички е ясно, че публичните средства за здравеопазване са недостатъчни и трябва да се осигурят допълнителни източници на финансиране на здравните услуги.

„Наличната здравна карта не отразява потребностите на населението от здравна помощ, а отразява икономическата страна на нещата. Решаването на само един проблем в здравеопазването няма да реши нищо“, категорична е д-р Виткова. Според нея, за да подкрепи реформата, обществото трябва да бъде запознато с нея. Все още никой не е наясно какво и защо се прави в сектора на здравеопазването.

Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване подкрепя философията на предлаганите промени. „Ние подкрепяме предложението КФН да профилира своята дейност по отношение на здравното осигуряване и да засили връзката си с Министерството на здравеопазването. Държавата трябва да реши какви консумативи не се покриват от здравната каса и да даде шанс и на останалите“, обясни още д-р Виткова.

„Към момента на пазара у нас функционират 21 дружества за доброволно здравно осигуряване, а само през 2008 г. са лицензирани нови пет, вероятно във връзка с огласените намерения за реформа в сектора“, каза по време на форума зам.-председателят на Комисията за финансов надзор Емил Атанасов. Към ноември 2009 г. малко над 50% от пазара се държи от първите четири дружества, а тенденцията е към намаляване на концентрацията и увеличаване на конкуренцията.