През последните няколко години се увеличава броят на майките, които кърмят своите бебета. Това е едно радостно явление, което всички ние – и майки, и лекари ще подкрепяме. Често младите майки задават въпроса – „Докога трябва да кърмя?” За съжаление или за радост кърменето не ни позволява да сложим категоричен краен срок, както това е написано например на опаковките на адаптираните млека. Все повече се говори за кърменето като за едно тайнство, един микросвят по-скоро, отколкото за нещо, което „трябва”.

Не можем да кажем, че детето трябва да се кърми до 24-тия месец. Когато една майка е започнала да кърми, скоро тя установява своеобразно усещане по отношение на кърменето за себе си и за своето бебе. И ние, лекарите, сме склонни да приемем това вътрешно чувство, защото само то е правилното за майката и бебето. Това означава, че ако майката иска да кърми бебето, прави го успешно и бебето суче и се развива добре, то тя ще продължава да го прави, докато тя или бебето решат да прекъснат тази връзка и да създадат нова.

Ако трябва да помогнем на майката, можем да кажем, че най-често децата сами отказват кърменето около навършването на годинка. Това има своето обяснение. Ако захранването е започнато правилно (около 6-ия месец), ако към навършването на една годинка детето се храни вече в 4 приема, ако се храни разнообразно и пълноценно, ако няма заболяване, ако наддава добре, ако приема достатъчно течности, ако питейната вода и храната са безопасни, майката трябва да се чувства спокойна и уверена да прекъсне кърменето.

През изминалите девет месеца на бременността, когато са били едно цяло, и дванадесет месеца на кърмене, което ги е свързвало толкова силно, се е изградила една изключителна връзка между майка и дете. Това е най-доброто и за двамата. Но не и завинаги. Детето расте и се развива. Към шестия месец кърмата вече не може да му достави всички необходими за растежа вещества. Затова и именно тогава се препоръчва да започне захранването. Към една година се предполага, че детето ще е опознало различните вкусове и храни и се храни пълноценно.

След една година детето вече навлиза в друг етап от своя живот – самият факт, че то прохожда, че започва да говори, разглежда книжки, играе - всичко това постепенно променя и връзката с майката. Майка и дете вече общуват по много по-различен начин, правят много повече неща заедно. Кърменето вече е изиграло своята роля както по отношение на храненето и растежа на детето, така и по отношение на психологическата връзка между майка и дете. Но на една година детето вече не е кърмаче, а дете в ранна детска възраст. Разнообразната храна в подходяща форма, количество и разпределена на определени интервали ще задоволи изцяло нуждите на организма на детето и то ще расте здраво. А връзката с майката продължава все така силна и незаменима и спирането на кърменето ще е една положителна промяна.