Мелатонинът е хормон, отделян от епифизата – ендокринна жлеза, разположена между двете мозъчни полукълба. Производството и секрецията на мелатонина се стимулират от тъмнината, а се потискат от светлината, като епифизата получава сигнали от ретината на окото. Така мелатонинът се явява основният хормон, свързан с циркадния ритъм (наречен още биологичен часовник). Мелатонинът едновременно участва и в регулацията на редица други ендокринни и неврологични процеси.

Физиологично най-високи са нивата на мелатонин във времето преди сън вечер.

Синтетичните аналози на мелатонина са били използвани в лечението на редица болестни състояния, като най-голямо е значението му при нарушенията на съня. Използва се при лечение на Болест на Алцхаймер, депресия, хронична умора, фибромиалгия, мигрена, Синдром на раздразнено черво, остеопороза, епилепсия, менопауза.

Мелатонинът е използван и при лечението на рак на гърдата, мозъчни тумори, рак на белия дроб, рак на гърлото, рак на гастроинтестиналния тракт.

Мелатонинът притежава антиоксидантна активност и много от неговите терапевтични и профилактични показания се базират на това негово свойство.

По информация на MedlinePlus и WebMD