Най-честите пътища за предаване на инфекцията с хепатит В са (по данни на РИОКОЗ):
• преливане на кръв и кръвни продукти;
• полов път, включително хомосексуален контакт между мъже;
• използване на общи игли и спринцовки при инжекционно употребяващите наркотици;
• заразяване по време на медицински манипулации при използване на заразен инструментариум;
• контакт със заразена кръв или заразен инструментариум при правене на татуировки, пиърсинг, акупунктура и др.;
• контакт на наранена кожа или лигавица със заразена кръв при използване на чужди ножчета за бръснене, дори и четки за зъби;
• заразяване на бебето от майката по време на раждането.

Имайки предвид, че вирусът на хепатита е много по-заразен, посочените данни означават, че вероятността да се заразите с хепатит е много по-голяма от заразяване със СПИН при едни и същи условия. И въпреки че за СПИН се говори много повече, заразяването с хепатит В не е безобидно и се лекува трудно и продължително. Колкото по-ранно е заразяването, толкова по-често заболяването хронифицира, развива се хроничен хепатит, с възможни усложнения като цироза, разширени вени на хранопровода, събиране на течност в корема, увреждане на мозъчната дейност.

Случаите на остър хепатит са около 4 милиона годишно, а около 40% са били в контакт с вируса. Между 350 и 400 милиона са хроничните носители, а 25% от тях умират от усложненията на хроничния хепатит. Вирусът на хепатит В е вторият по важност карциногенен фактор след тютюнопушенето (по данни на Световната здравна организация).

Тенденциите са към намаляване честотата на нови инфекции, но честотата на големи усложнения след заразяването се увеличава.

Ваксинирането и използването на презервативи наред с обучение за избягването на рисково поведение при медицински работници и наркомани осигуряват най-ефективното предпазване – намаляват риска от заразяване с около 90%.