Националната здравноосигурителна каса ще заплаща 8 лв. на общопрактикуващия лекар през 2012, за да извърши профилактичен преглед на свой пациент. Колко ще е мотивиран лекарят в профилактичната си дейност и колко ще е от полза за пациента този профилактичен преглед – за 20 минути срещу 8 лв., не е ясно. Друг въпрос е колко от нас ще отидат изобщо да се прегледат.

Според анкета, която проведохме сред потребителите на нашия сайт, 32,4% от хората са отговорили, че си правят редовно профилактични прегледи и вярват, че така се грижат за здравето си.  От общо 38,2% от анкетираните, които ходят на профилактични прегледи, по-малко от 16% го правят по задължение и против волята си. Сред тези, които не посещават лекар без определена причина, преобладават хората, които нямат доверие на лекаря – те са 38,1% от непризнаващите профилактичните прегледи.

Защо едва около 1/3 от българите си правят профилактични прегледи? Отговорът има няколко страни – проблемът е в българина, проблемът е в българския лекар или проблемът е в българската система на здравеопазване.

Битува мнението, че българинът е немарлив към собственото си здраве, че той вярва повече на народни лечители и врачки, отколкото на лекар. А това е много сериозен проблем. В българските болници могат да се видят пациенти, които дълго са се самолекували с отвари и растения, различни „лечебни“ продукти с неясен произход и действие. Тези пациенти в крайна сметка стигат до специалист, но в напреднал и дори  вече неизлечим стадий на болестта.

Може би българският лекар с годините е изградил негативно отношение към себе си. Може би по медии и форуми се говори повече за лекарски грешки и корупция в болниците, отколкото за спасяване на човешки живот и непрекъснатия умствен и физически труд на лекаря в полза на пациента. Дали от социалистическо време е останало впечатлението, че лекарят е онзи селски доктор, който е длъжен да работи без пари и да дава безплатни лекарства? Или негативизмът е вследствие на злоупотреба от страна на лекари с доверието на пациента?

Често обвиняваме системата на здравеопазване в България. Че не е идеална и че няма скоро да стане, е ясно и за пациенти, и за лекари. Но не сме просто пионки в детска игра, става въпрос за живот и здраве! В условията, в които сме поставени, остава да разчитаме на съвестта и знанията на добрия лекар и доверието на пациента. И ако един от тези компоненти липсва, о, да! – системата е виновна, системата лекар–пациент, а в нея участва всеки от нас!