142 лечебни заведения са работили с едва 12% от капацитета си през 2009 г.
В 142 болнични лечебни заведения през 2009 г. са лекувани по 5 пациенти на ден, заяви министър Божидар Нанев. По думите му това означава, че тяхната ефективност и качество на лечение са твърде ниски. Около 12% е била използваемостта на леглата в тях, а в същото време те са усвоили около 56 млн. лв.
Според данните на здравното министерство в тях е имало под 2000 хоспитализации годишно. За сравнение: в болница „Света Марина“ във Варна през 2009 г. са преминали 44 000 души, а в Александровска болница - 27 000 души.
76 общински болници са работили по по-малко от 50 клинични пътеки. Сред тях са лечебните заведения в Трън, Брезник, Царево. А в Кула има нула договори и нула преминали пациенти. Според министъра тези лечебни заведения нямат нито капацитета, нито нуждата да осъществяват медицинска дейност и той не разбира, защо кметовете държат да ги запазят.
Според министър Божидар Нанев чрез редуциране на договори с прилагане на критерии за качество ще се осигури по-ефективно използване на средства, от една страна, а от друга - пациентите ще са много по-добре обгрижени.
Най-голямо затруднение пред болниците и договорите им с касата за тази година представлява 24-часовото осигуряване на лечебна дейност по клиничните пътеки, за които имат сключени договори. Изискването залегна в Закона за бюджета на НЗОК и в Закона за здравното осигуряване.
За момента няма яснота колко болници ще бъдат възпрепятствани от новите изисквания да сключат договори с касата, стана ясно на днешната пресконференция в здравното министерство. „Документи за договори са подали всички договорни партньори на касата от миналата година, които са около 400“, съобщи Жени Начева. В бройката са включени и специализирани болници, ДКЦ-та и медицински центрове, които работят по клинични пътеки.
Документите на 32 от тях изобщо не отговарят на изискванията, но и за тях все още съществува възможност да приведат дейността си в съответствие и да сключат договори поне за част от пътеките. Със сигурност някои болници ще спрат изцяло да работят с касата, а повечето общински болници ще сключат договори за по-малко пътеки в сравнение с миналата година. „Няма предопределени болници за закриване, просто публичният ресурс ще се насочи към онези лечебни заведения, които могат да осигурят качествено лечение“, категоричен е д-р Валерий Митрев. Ясно е обаче, че и в онези болници, които няма да сключат договори, ще продължат да функционират и дори ще бъдат укрепени спешните центрове. Тези, които ще имат договори за по-малко пътеки пък, ще могат да се преструктурират в ДКЦ или медицински център, а по-късно през годината – и в болница за долекуване или хоспис.
Финансовият ефект от промените ще е ясен, чак когато процедурата по договаряне бъде финализирана. Очаква се обаче с новите изисквания да се стигне до по-ефективно разпределение на публичния финансов ресурс. Икономии ще дойдат и от по-малкото рехоспитализации – досега около 45% от тях ставали при пациенти, лежали в общински болници.
Управляващите очакват в резултат на промените между 80 и 100 000 души да се преориентират от общинските към по-големите болници. Областните болници имат капацитета да поемат този поток и затруднения в достъпа до лечение няма да има.