Едно на 277 деца страда от синдрома на Аспергер. Това сочат проучванията на американски учени, направени през изминалата година. Според български психолози у нас заболяването се среща изключително рядко. То не е опасно, но се изискват известни усилия човек да влезе в контакт със заобикалящата го среда.

Смята се, че синдромът на Аспергер е вид аутизъм, който се проявява в края на втората или през третата година от живота на детето. Характерно за него е, че речта се появява преди ходенето и засяга предимно момченцата, като съотношението е 8:1. Този синдром се контролира от същите гени, които отговарят за творческото мислене. Всеки случай е уникален, защото е невъзможно да се предскаже комбинацията на гените.

Разстройството се характеризира със същите нарушения, каквито се описват и при аутизма – наблюдава се стереотипен модел на поведение и повтаряне на едни и същи дейности. За разлика от аутизма обаче, при синдрома на Аспергер не се наблюдава изоставане в когнитивното развитие и речевите възможности. Повечето от хората с този симптом са със средно и над средното ниво на интелигентност. Често децата с такъв синдром са много умни за възрастта си, изумявайки околните със знанията си и способността да запаметяват с лекота. Това е и причината състоянието да се нарича още „синдром на малкия професор“.

Както и при аутизма, хората със синдром на Аспергер общуват изключително трудно, тъй като не разпознават сигналите при общуване. Често тези хора не разбират реакциите или чувствата на околните. Затрудняват се да разчетат невербалните сигнали като жестове, изражения на лицето или интонация, избягват директния контакт с очите, което усложнява поддържането на социални взаимоотношения с хора. Въпреки че имат добре развити езикови умения, те не разбират шегите, метафорите и иронията.

Наблюдават се и значителни разлики между двете състояния: докато хората с аутизъм са затворени, вглъбени в себе си и не желаещи да комуникират, то тези със синдрома на Аспергер често са общителни и търсят вниманието на околните въпреки комуникационните проблеми.

Хората с Аспергер се отличават с феноменалната способност да запаметяват цифри и факти, но при тях липсва творческо въображение и изпитват трудност да мислят абстрактно. Те често развиват почти маниакален интерес към определени предмети или хобита. Запаметяват факти и информация, като например телефони, разписания, факти и т.н. Склонни са да говорят с часове за своите интереси, без да отчитат интереса на околните.

Както и при аутизма, децата с този синдром имат забавено моторно развитие – научават се да ходят по-късно, често се спъват и падат, изпитват затруднения да си връзват обувките, да си служат с вилица и лъжица, да карат колело. Въпреки високото си ниво на интелигентност изпитват затруднения с учебния материал, почеркът им е лош и остава детски, дори и в зряла възраст. Всичко това обаче не означава, че имат интелектуални проблеми, просто разбират света по различен начин.

При наличието на един или няколко от тези симптоми родителите трябва да направят консултация със специалист, който да постави диагнозата на детето. При подходяща психотерапия хората с Аспергер могат да се научат да се справят успешно със социалното общуване и да водят нормален и пълноценен живот.