Дълго време учените се чудеха как се запомнят различните миризми, след като нервните клетки (олфакторни неврони) в епитела живеят средно около 60 дни. След което се заместват от нови клетки. За разлика от останалите неврони в организма, които, след като умрат, не се заместват с нови, олфакторните неврони се „произвеждат“ в нашето тяло.

Загадката е как нервните клетки могат да запомнят различните миризми, след като се заменят през кратки периоди от нови, които се образуват от нови синапси. Отговорът на този въпрос вече се знае – аксоните на невроните, включени в един и същ рецептор, винаги водят до едно и също място.

Въпросите за обонянието са много и трудно обясними. По-често задаваните от тях са: какво става с информацията, която се предава от олфакторните (обонятелни) луковици до олфакторната кора? Как се обработва там? По какъв начин достига по-високите мозъчни центрове, в които информацията за мирисните усещания е свързана с поведението?

Някои изследователи вярват, че на тези въпроси може да се отговори, като за модел се използва саламандър. Това гущероподобно създание има много подходяща носна кухина.

Учените са категорични, че след 10-ина години проучвания ще могат да обяснят стъпка по стъпка процесите, които протичат, за да се възприемат и запомнят миризмите.