Умственият труд и работата под високо напрежение и стрес променят хранителните нужди на организма ни. От своя страна подходящата диета може да намали ефекта от вредното въздействие на психическото напрежение.

Хората, извършващи интелектуален труд, често са с повишен риск от затлъстяване. При тях е особено важно да спазват основните препоръки за здравословно хранене, препоръчително е поне 4 пъти хранене дневно.

Най-общите правила, касаещи храненето, които е добре да се спазват от хора, работещи умствен труд, са следните:

• Белтъците да са с нисък атерогенен потенциал – т.е. да не „носят“ със себе си висок процент животински мазнини. Добри източници на протеини са изварата, киселото мляко, сирената и нетлъстите меса, както и някои бобови култури.

• Мазнините в менюто е добре да не заемат повече от 25% от калорийния внос.

• Предпочитат се комплексни въглехидрати – пълнозърнест хляб, нелющен ориз и др.

• Прием на богата на витамини храна, която да не се обработва термично, когато това е възможно.

Храненето при работа под стрес има някои други особености поради многостранните вреди, които стресът нанася на тялото ни.

• Стресът ни поставя под висок риск от: сърдечносъдови заболявания, инсулт, стомашно-чревни заболявания, потискане на имунната защита, затлъстяване.

• Препоръчително е да консумираме храни, богати на триптофан (банани, овесени ядки, домати) – за синтез на серотонин, който е познат на всички ни като хормон на щастието.

• Лецитин, холин (спанак, ядки) – за синтез на ацетилхолин, спомагащ за паметовите процеси.

• Ексофините в прясното мляко повлияват нервното напрежение и ни карат да се чувстваме по-релаксирани.

• Мозъкът се храни само с глюкоза – да се приема по възможност чиста, без мазнини.

• Намален прием на мазнини и повишаване на физическата активност