Хора, готови да станат донори на кръв срещу заплащане, чакат пред Националния център по хематология и транфузиология в София.

Това е суровата реалност за пациентите и семействата им в България, изпитваща проблеми страна от ЕС, където донорите са рядкост, болниците нямат средства, а търговците на кръв – главно мъже от ромски произход – процъфтяват, пише БГНЕС. Търговията с кръв и кръвни продукти е незаконна в България, като се наказва с глоба до 7100 долара, но според адвокатите е трудно да се докаже, защото се изисква платилият да подаде оплакване. Повечето семейства са толкова отчаяни, че смятат платените кръвни донори за животоспасяващи, отбелязва nola.com. На улиците около клиниката за кръводаряване хора предлагат кръвна група по избор, но цените от 200–250 евро може да не са по джоба на всички пациенти. След сключването на сделката донорът се появява и се представя за роднина в клиниката, като получава сертификат за дарител. Сертификатът на свой ред се продава на семейството. Ако кръвта се окаже без болести, тя попълва резервите на клиниката.

Кръвопийци или спасяващи живот са платените донори? Зависи откъде ще погледнете. За много хора това е единственият шанс да се сдобият с кръв. Търговците също смятат, че доставят необходими услуги. В България по време на комунизма не е имало проблеми с кръводаряването, защото наборниците получаваха два дни отпуска за даряване на кръв, отбелязва изданието. След 1989 донорството е спаднало до едно от най-ниските равнища в Европа. Само Албания, Босна и Молдова са след нас. Центърът за кръводаряване превежда по 1 литър кръв на операция, но за някои случаи болниците имат нужда от повече.

Какви са опасностите от закупуване на кръв от черния пазар, както и как да сме сигурни в качеството на кръвта – очаквайте мнението на представители на Националния център по хематология и трансфузиология в София.