Американски учени са установили, че подобряването на обонянието при праисторическите бозайници е подтикнало развитието на мозъка им, съобщи „Дойче веле“. Усъвършенстваните им осезателни способности също са допринесли за това. Тези изводи са направени въз основа на изследването на две животни, обитавали Земята преди около 190 милиона години.

Сред всички животински видове бозайниците имат най-голям мозък. Освен това разполагат с така наречения неокортекс – най-новата, в исторически план, част от кората на главния мозък.

Тимъти Роу от Университета в Остин и неговите колеги са проучили мозъците на двама от най-ранните предшественици на млекопитаещите от ранния юрски период в Китай: морганукодон – представител на „ровещи бозайници“, и хадрокодиум – съвсем миниатюрен, тежащ само два грама предшественик на бозайниците, допълва в. „Класа“.

Учените са изследвали черепите на животните чрез компютърна томография, която им позволила да съставят виртуален отпечатък на вътрешната част на черепа и така да реконструират големината и структурата на мозъка и носната кухина.

Екипът сравнил отпечатъците с тези, събрани от над десет други вкаменелости, както и с около двеста съвременни бозайника. Така станало ясно, че морганукодонът и хадрокодиумът са имали с 50% по-голям мозък от своите съвременници, а съотношението между размерите на мозъка и тялото отговаря на това при модерните бозайници.

Детайлното проучване на отпечатъците от мозъка показва, че особено увеличени са най-вече носната кухина и тези части на мозъка, които отговарят за обонянието. Това е свидетелство за много подобреното обоняние на бозайниците, изтъкват учените.

Освен това са увеличени и секторите, използвани за преработване на осезателните възприятия. Толкова силно развитите обоняние и осезание са били от жизненоважно значение за оцеляването на праисторическите млекопитаещи, твърдят експерти. Учените смятат също, че с подобряването на двигателните способности мозъкът е продължил да се увеличава.