Какви нововъведения във всекидневието можем да очакваме до 2100 г.? Ето някои от откритията, прогнозирани от професора по теоретична физика в Градския университет на Ню Йорк Мичио Каку, обобщени от „Таймс“.

Сред най-важните открития, които можем да очакваме още до 2030 г., са контактните лещи с достъп до интернет. Над прототипа на това устройство работи проф. Бабак Парвиз от Вашингтонския университет в Сиатъл. В интервю за „Таймс“ Парвиз обясни, че изображението ще се формира „пред очите“ с помощта на полупрозрачни светодиоди, които няма да пречат на зрението. Устройството ще може и да разпознава лица, да осъществява автоматичен превод от чужди езици и да въвежда в зрителното поле друга информация. До 2030 г. вероятно ще имаме свободен достъп до различни „резервни части“ за човешкия организъм. Дори и в момента учените могат да създават хрущяли, кости, кръвоносни съдове, сърдечни клапани, трахеи, пикочни мехури. Това се прави, като на пластмасово скеле се посеят клетки, взети от организма на пациента. След като се добави катализатор на растежа, клетките започват да се размножават, а основата постепенно се резорбира, обясни д-р Антъни Атала от университета „Уейк Форест“ в Северна Каролина, където работят по този метод.

До 2030 г. хората вероятно ще са овладели телепатията. В момента парализирани пациенти вече могат да се възползват от системи, чрез които само със силата на мисълта могат да пишат електронни писма, да играят видеоигри или да сърфират в интернет. Инженери от Honda вече създадоха робот, който може да се управлява на този принцип. Според Кендрик Кей от Калифорнийския университет в Бъркли, който работи върху „мисловен речник“, не е изключено в близко бъдеще да можем да възстановим картината от зрителното преживяване на човек с помощта на измерването на неговата мозъчна активност, пише в. „Класа“.

До 2070 г. пък е възможно да успеем да върнем към живот измрели животински видове, смята Каку. Биолози вече успяха да клонират животно по образец от неговата ДНК, взета от останките му 25 години след смъртта му. Геномът на неандерталеца вече е разшифрован и в научните среди се обсъжда възможността този вид да бъде възроден. Технологиите, забавящи стареенето, също се очаква да се появят до 2070 г. Опити с животни показват, че ограничаването на приема на калории с една трета удължава продължителността на живота с 30%.

До 2100 г. може да се сбъдне мечтата на учените за създаване на „програмируема материя“, която да позволява на предметите да изменят формите си – както във филма „Терминатор 2“ например. Вече са създадени специални микрочипове с размерите на глава на карфица, които при промяна на електрическия заряд могат да се прегрупират и да заемат формата на лист хартия, чаша, вилица или чиния например.

В началото на следващия век може да се появят космически кораби, пригодени за пътешествия към звездите, както и средства, с които човечеството да се пребори с рака, надяват се учените.

Професорът по роботика Родни Брукс от Масачузетския технологичен институт очаква до 2100 г. да се извърши „сливане с роботите“. „След 50 години ще станем свидетели на радикални изменения в човешкото тяло с помощта на генетични модификации. Вече няма да сме ограничени от Дарвиновата еволюция. До края на века във всяка сфера от живота ни ще навлязат разумни роботи, но ние няма да сме отделени от тях, а отчасти ще станем роботи“, прогнозира експертът.

По това време учените очакват и значителен напредък в космическия туризъм, свързан със създаването на „космически лифт“. Предполага се, че изобретението ще намали в пъти стойността на изпращането на товари в околоземната орбита, в резултат на което космическите пътешествия ще станат достъпни за обикновения човек.