След медицинската ДАНС във всяка болница ще влезе нов служител – лекарски информатор. Той ще събира, обработва и съхранява медицинските грешки. Целта е пациентите да са по-защитени и небрежността на докторите да не се прикрива, предложиха от лекарския съюз.

Грешките на лекарите да влязат и в Наказателния кодекс, препоръча зам. главният прокурор Галина Тонева.

От заведените 136 дела за лекарски грешки само при пет има установена вина, съобщи председателят на Българския лекарски съюз (БЛС) д-р Цветан Райчинов. Той участва в кръгла маса за докторската небрежност. И бе категоричен, че процентът на лекарските грешки у нас е много по-нисък, отколкото в Европа, пише в. „Труд“.

„В последните 10 г. се нагледах на такива експертизи, които буквално са подсъдни! И като председател на етичната комисия в БЛС се питам: „Кого защитаваме?!“, добави проф. Милан Миланов. Според него подобни експертизи са престъпление, с което трябва да се занимава прокуратурата, защото става дума за грешни данни. „Хора, които правят 2 експертизи за 2 месеца, ги променят така, че изведнъж единият се оказва убиец, а другият – не. И обратното“, каза професорът от „Пирогов“. Той помоли медиите да не го разпитват за конкретни имена на вещи лица, защото били негови колеги.

Лекари и прокурори се обявиха за актуализиране на списъците със специалистите, които извършват експертизи. Зам. главният прокурор Галина Тонева предложи в Наказателния кодекс да се дефинира понятието „оправдан медицински риск“, както има „оправдан стопански риск“. „Това би довело до два положителни ефекта: избягване на ненужно образуване на дела за лекарски грешки и на ненужното поставяне на лекаря в неприятната роля на подсъдим“, каза Тонева. Според нея с въвеждането на „оправдан медицински риск“ лекарите ще спрат да се страхуват при поемането на по-голяма отговорност за пациенти в критично състояние. Идеята на Тонева на практика означава докторската небрежност да влезе в Наказателния кодекс. Тя предлага също да се „завиши наказателната отговорност на лица, които са посегнали на медицински екипи“. А такива инциденти ставали все по-често.

Съсловната организация на медиците предложи още във всяка болница да се създаде длъжността „лекарски информатор“. Този служител ще събира, обработва и съхранява информацията за лекарските грешки. За целта ще се направят необходимите промени в Националния рамков договор.

Събраните данни за грешките пък да се въвеждат в национален регистър, искат още от БЛС. Според прокуратурата такава база данни би била полезна за медицинските специалисти, за да се запознават с допусканите слабости и да ги избягват в практиката си. „Ще бъде създадена и класификация на грешките“, завърши д-р Цветан Райчинов.