Радиацията е способна да причини доста неприятни последици върху организма ни. Дори е способна да ни убие за броени дни. Въпреки че експертите твърдят, че радиацията от Япония няма да достигне до нас, не е излишно да ви кажем какви са рисковете и симптомите при радиационно облъчване.

Излагането на повишени радиационни стойности може да доведе до лъчева болест.

Това състояние е типичен пример за ефекта, който радиацията оказва върху човешкото тяло.

Лъчевата болест зависи от погълнатата доза и експозицията и следователно има определен праг, при който се изявява клинично.

Острата лъчева болест е най-често срещаната. Тя настъпва при облъчване с дози от 1 до 10 Gy (различна от единицата сиверт. Обозначава количеството поета радиация – доза от порядъка на 10-20 Gy, поета наведнъж, е смъртоносна за човека. Това се равнява на около 750-1500 джаула, отнасящи се до възрастен човек с тегло 75 кг. В медицинската практика се използва милигрей (mGy), тъй като стандартната единица е прекалено голяма. Една рентгенова снимка например облъчва човека с 1,4 mGy.). Тази стойност на дозата се нарича още терапевтичен дозов диапазон поради възможността за успешен изход при провеждане на адекватно лечение (за разлика от другите три форми, настъпващи при по-силно облъчване, при които изходът неминуемо е фатален).

Чревната форма на острата лъчева болест се проявява при дози от 10–20 Gy. При това радиобиологичният ефект е основно върху храносмилателната система и особено върху най-лъчечувствителната й част – тънкото черво. При тази форма на болестта смъртта настъпва до две седмици след облъчването.

Съдова форма се получава вследствие на поглъщане на дози от порядъка на 20–80 Gy. Тук най-големи поражения търпи съдовата система. Смъртта настъпва вследствие на кръвоизлив в жизненоважен орган до една седмица след експозицията на лъчението.

Церебралната форма на острата лъчева болест настъпва при поемане на дози над 80 Gy. При нея смъртта настъпва за няколко (2–3) дни. При поглъщане на дози над 240 Gy, леталният изход настъпва мълниеносно. Това е тъй-наречената апоплектична форма, срещаща се още като „смърт под лъча“.

Първа фаза засяга нервната система, като често предизвиква смущения в сигналите между невроните. Възможна е появата на задух, учестено сърцебиене, схващане на крайници и прочие.

Следващият етап от развитието на болестта е тъй нареченият „латентен период“. Състоянието на болния субективно се подобрява, но показателите на кръвната му картина продължават да се влошават. Този период може да продължи до един месец.

Пълната клинична проява на лъчевата болест се развива като трета фаза на заболяването. Това е периодът, в който настъпва смъртта. Започва окапване на косата, кръвоизливи и различни хематоми в ендокринната система.

Като последен етап от развитието на болестта се счита евентуалното възстановяване на организма.

Лечението на острата лъчева болест включва агресивна терапия с антибиотици, преливане на кръв, укрепване на имунната система. Прилагат се и антивирусни препарати. В по-редки случаи се налага трансплантация на жизненоважен орган, ако той е силно увреден.

Забележка: Тези симптоми протичат САМО ако човек е бил изложен на силно радиационно лъчение – стотици пъти над нормалното в страната ни. Отново ви предупреждаваме, че вероятността радиационният облак от Япония да достигне България е изключително малка. Не приемайте таблетки, богати на йод, или йодови продукти! Последиците могат да бъдат сериозни за здравословното ви състояние. Най-често страда щитовидната жлеза.

Предозиране с йод:

При определени обстоятелства прекомерната консумация на йод може действително да инхибира синтеза на тироидни хормони, което води до развитието на гуша и хипотиреоидизъм. Прекомерният прием на йод може също така да предизвика хипертиреоидизъм, рак на щитовидната жлеза и йодермия (сериозна кожна реакция).

В опит да предотврати тези симптоми на йод токсичност, Институтът по медицина установява следните допустими нива на прием на йод:

- 1–3 години: 900 микрограма

- 4–8 години: 300 микрограма

- 9–13 години: 600 микрограма

- 14–18 години: 900 микрограма

- над 19 години: 1100 микрограма

- Бременни жени на 14–18 години: 900 микрограма

- Бременни жени на 19 години и по-възрастни: 1100 микрограма

- Кърмещи жени на 14–18 години: 900 микрограма

- Кърмещи жени на 19 години и по-възрастни: 1100 микрограма