Българската  асоциация на фирмите за хигиена на вентилационни и климатични инсталации събра  шокиращи примери  при почистване на хотели, болници и ресторанти.

Труп на гълъб в кухненска вентилационна система на престижен ресторант. Грамада от кестени, които буквално са затрупали изхода на вентилатор, който извежда мръсния въздух от голям търговски център. От 20 метра вентилационна тръба  в голяма окръжна болница у нас бяха отстранени цели 150 килограма (!!!) мазнини. Естествено, тази инсталация не е била почиствана повече от четвърт век...

„От друг въздуховод екипът ни бе залят от натрупана течна мазнина и се наложи да се изчака мазнината да се стече, напълвайки 20-литров съд. Едва тогава можеше да се продължи работата. Замърсяването на работните лопатки на турбините на вентилаторите до такава степен се беше напластило, че беше необходимо използването на килограми препарат за почистване  и специални уреди за изчегъртването му. И то часове наред.  Защото никой не се бе сетил в продължение на 20 години да погледне какво има в професионалната кухня на известен петзвезден хотел.  При сухо машинно почистване в друг обект – фасилити кооперация, освен няколко сантиметра прах във вентилационната мрежа бяха открити една дузина забравени инструменти – телена четка, рулетка, отвертки и, разбира се, фасове“, казва Пенка Недялкова, председател на УС на Българската  асоциация на фирмите за хигиена на вентилационни и климатични инсталации.

Кой живее в климатика у дома и в офиса?

Асоциацията събира  шокиращи примери  при почистване или дори само при оглед  на хотели, болници, ресторанти, търговски центрове, предприятия.  В редица други европейски страни тези проблеми – замърсени вентилационни системи и впоследствие „Синдром на болната сграда“, отдавна са във фокуса на общественото внимание и за решаването им е изработен регламент.

Около 40% от общото запрашаване на въздуха и лошото му качество в помещенията е вследствие на замърсени, лошо поддържани и неправилно функциониращи вентилационни и климатични инсталации.

Най-често замърсяванията във въздуховодите са три вида: запрашаване, събиране на трупове на дребни животни и развитие на плесени, съобщават специалистите. Непочистването с години на вентилационните и климатичните системи  водят до зарази, до появата на болестотворни организми във въздуха на търговски и офисни помещения – гъбички, мухъл, бактерии, вируси, а също и до отделяне на вредни газови емисии от разтворители, строителни отломки, гниещи органични вещества. Те от своя страна предизвикват редица оплаквания – кашлица, запушен нос, екземи, главоболие и тежки алергии.

Макар че повечето от фирмите, които членуват в асоциацията, работят в тази област над 3 години, сдружението е едно от най-младите у нас – регистрирано е официално в началото на тази година.

Организацията предизвика общественото внимание с полемика по въпроса за качеството на въздуха, който дишаме в обществените сгради и на работното си място. Според асоциацията в някои от най-посещаваните бизнес и търговски центрове, както и в представителни правителствени сгради, посетителите и работещите там дишат опасен въздух, наситен с вируси, бактерии и токсични вещества. Причината – непочиствани с години климатични системи и въздуховоди.

„Проблемът „Синдром на болната сграда“ е невидим, но той е във всяка, по-стара от 5 години, сграда, в която чистият въздух се осигурява чрез вентилационни  системи. И тъй като почистването им не е било и не е задължително у нас, отложилият се прах и другите вредни частици се движат и се вдишват от хората, които работят и живеят в затворените помещения. До 3–4 години могат да се „сложат в ред“ най-големите сгради в София, ако проблемът се осъзнае масово. Всъщност това трябва да е регулярен процес, така както правим почистване всяка пролет и есен в нашите домове“, коментира Пенка Недялкова.

„Повече ме притеснява  фактът, че собственици и управители не отчитат сериозността на проблемите, които създават непочистените вентилационни системи – по-бърза амортизация, повече разходи за електроенергия, повече болнични и отсъствия поради заболявания, риск от пожари. Това не важи за бизнес сградите, които са собственост на европейски инвеститори – те работят по установени в техните страни правила и поддръжката на вентилационните системи при тях не се свежда само до смяна на филтрите. Важно е също, че международните застрахователни компании поставят условие за наличие на договори за почистване особено там, където има търговски кухни, заради опасност от пожари и изплащането на големи обезщетения в полза на собствениците на обекта.

„Тригодишното занимание с хигиената на вентилационните инсталации, това, което сме видели в скритите от погледа на посетителите места, ме кара да се питам: Имат ли време управителите на тези дружества да надникнат и да видят окаяното състояние на вентилационните инсталации? Дават ли си сметка какви рискове крият ужасно замърсените вентилации – рискове от пожари, от зарази, инфекции. И все пак си мисля, че контролните държавни органи по безопасност на труда би трябвало да помогнат на отговарящите по поддръжката, като определят гранични стойностти както за прах, така и за мазнинни и други отлагания върху въздуховоди и останалите елементи на вентилационните системи. Иначе винаги ще се стига до това почистването да се отлага във времето като нещо, което не е приоритетно. И ще трябва да минат 5, 10,  дори  20 години, за да се стигне до чистене по принуда заради едва ли не блокиране на работата, а ние ще продължаваме да попълваме нашата колекция с нови шокиращи примери“, заяви още Недялкова.

Най-добри практики имат Дания, Англия, Финландия и Германия и записаното в техните директиви се свежда до инспектиране на обектите на определен период в зависимост от предназначението на сградата и помещенията, посочват още от Българската асоциация на фирмите за хигиена на вентилационните инсталации. Например операционните зали се почистват основно на 6 месеца, а цялата болница – веднъж годишно, офис сградите на 3–5 години, търговските кухни – на 6 или 12 месеца.

Със създаване на асоциацията и популяризирането на проблема все повече хора се интересуват от начина на решаване на проблема. Асоциацията написа и публикува в сайта си Наръчник за добра практика, ползвайки опита на другите страни, за да знаят клиентите повече за технологията на почистване, екипировките и стандартите, утвърдени от 30-годишния опит в Европа и САЩ.