Болестта на Паркинсон е невродегенеративно заболяване с плавно начало и необратим ход. Започва най-често след 50–60-годишна възраст, средната честота на болните е 150 души на 100 000.

Причината за възникване на заболяването е дегенерацията на допаминергичните неврони в Субстанция нигра (т.е. разрушаването на нервни клетки в определена мозъчна структура, произвежаща допамин). Причините за тези процеси не са ясни – в този смисъл етиологията на Паркинсон е неизяснена. Наследствеността е слабо изразена. Едва при 5% от болните има фамилна история, като по-често се среща сред мъжете.

Симптомите на заболяването се проявяват доста късно,  чак когато има над 70–80% увреждане на невроните в Субстанция нигра, и обикновено започват едностранно.

Тремор (треперене) – общ симптом за всички болни, най-характерно е неволевото движение „броене на пари“.

Забавени движения (брадикинезия). Движенията стават по-бавни, стъпките по-ситни, много е трудно „започването“ на действие.  Нарушени са позата на тялото и балансът. Наблюдават се прегърбване и изменена стойка. Някои движения могат изцяло да се загубят, по-често това са несъзнателните движения – премигване, ръкомахане. Изразът на лицето става абсолютно безизразен, „масковиден“.

Мускулна скованост (ригидност). Тя често се наблюдава при крайниците и врата. Понякога може да бъде толкова силна, че да ограничи сериозно движенията и дори да е съпътствана с болка.

Възможно е и да има промяна в говора – да стане по-тих, забързан, монотонен. Думите стават неясни, трудноразбираеми, а пациентът изпитва притеснение и колебания преди да започне да говори.

Деменцията е късен симптом, свързан с нарушения на паметта и яснотата на съзнанието.

Заболяването протича с бавен, но необратим ход. Към този момент няма терапия, която да спира развитието на болестта. Симптомите прогресиращо влошават състоянието на пациента и затрудняват обслужването на ежедневните му нужди.

Лечение

На този етап Паркинсоновата болест не може да бъде излекувана, но успешно се прилага симптоматично лечение. То значително облекчава оплакванията и позволява на пациентите да водят пълноценен живот въпреки заболяването си.

Основен избор е леводопа (съединение, което е предшественик на допамина) и допаминови агонисти (вещества, „имитиращи“ или засилващи естественото въздействие на веществото в мозъка). Възможно е прилагането на хирургично лечение, но са необходими повече изследвания на метода.

В някои случаи се прилага психотерапия, основно за подобрение за познавателните функции и заради депресивните симптоми, съпътстващи заболяването в напредналите стадии.