Обездвижването, докато пътувате дълго време в самолет, е много опасно. Има случаи, макар и единични, с фатален край. Защото при полет над 6 часа се създават условия за образуването на малки тромби в подколянната мускулатура. И колкото по-продължително е застояването на седалката, толкова повече тези микротромби се съединяват и се стига до страшната диагноза дълбока венозна тромбоза (запушване на главни вени – колянна, бедрена, тазова).

Това обясни пред „Труд“ доц. Андрея Андреев, съдов хирург от старозагорската болница „Св. Иван Рилски“. И добави, че това явление в медицинските среди е наречено Синдром на икономичната класа. Защото не се наблюдава при пътниците в първа класа, които имат възможност да си протегнат краката и да спят нормално. „Докато в икономичната класа краката са в много неудобна позиция, от която няма мърдане. Още повече, ако от двете страни на пасажера има други хора“, каза още доцентът. Той напомни за два инцидента с млади жени, които със слизането си на летището получават белодробна емболия (запушване на белодробната артерия) и умират. В единия случай след полет от Австралия до Лондон издъхва бременна жена. А в това състояние десетократно се увеличава рискът от образуването на тромби. А при другата починала жена са открити вродени причини за повишено съсирване на кръвта.

Подобни опасни ситуации могат да бъдат избегнати. И много авиокомпании, които предлагат полети на дълги разстояния, раздават на пътниците си еластични чорапи. Те притискат повърхностните вени и насочват цялата кръв към дълбоките. Така се ускорява кръвотокът. „Основната причина за дълбоката венозна тромбоза е именно застоят на кръвта в принудително неподвижно положение“, заяви доц. Андреев.

Тъй като някои хора са по-застрашени от заболяването, при тях профилактично преди излитането се поставя малка доза нискомолекулярен противосъсирващ препарат. Основното правило е на всеки 2 часа пътниците да стават и да се раздвижват в самолета. Така се избягва застоят на кръвта. Същото важи и за хората, които дълго време стоят пред компютъра. Примерно специалистите, които често прекарват пред монитора нонстоп повече от 6 часа.

Две са уязвимите групи, застрашени от образуването на тромби.

В първата попадат хората, които са с вродени или придобити промени в кръвосъсирването (това състояние се нарича тромбофилия). Във втората група пък попадат пациенти, които са с продължително залежаване след тежко заболяване. Например след операция, инфаркт, инсулт. Както и след счупване на крака, който се гипсира, обездвижва и често се стига до образуването на тромби (защото няма движение с часове и дни). Рисково състояние са и травмите на вените.

Как да познаем, че нещо се случва с вените ни?

Ако видим, че на единия ни крак внезапно се е образувал оток, повърхностните вени са изпъкнали, а върху кожата се наблюдава синкаво оцветяване. Самата кожа пък става топла. „Тъй като отокът е едностранен – не е на двата крака, пациентите често идват при мен и казват: „Докторе, абе не мога да си обуя дясната обувка“, разказа доц. Андреев. Той е категоричен, че в такъв случай болните трябва да потърсят помощ при специалист – съдов хирург или ангиолог. Само те могат да окажат адекватна помощ.