Поне 30 процента от платените от държавата слухови апарати м.г. са били изписани на пациентите, без да има необходимост. Така над 5 млн. лв. от заделените 17 млн. през 2009 г. са потънали безметежно в касите на фирми доставчици.

Това съобщиха пред „Труд“ проф. Кунчо Кунев и доц. Диана Попова от университетската болница „Царица Йоанна“ - ИСУЛ. Специалистите добавиха, че не може през 2008 г. раздадените апарати да са били 25 000, а през 2009 да са се увеличили на 36 000. „Кой знае какъв брой ще достигнат до края на 2010. Когато започнах да работя преди 20 г., се даваха до към 2000 за цяла година“, спомни си доц. Попова.

Според разпоредбите в България всички пациенти имат право да получат слухов апарат. Плаща ги социалното министерство. „Но в момента така създадената система е на колективна безотговорност“, отсече проф. Кунев. И добави, че поголовно се изписват устройствата на възрастни хора, които не ги използват и ги държат в чекмеджето си.

Как става получаването на помощните устройства? Има създадени лекарски комисии към областните болници и медицинските университети. Броят им е около 60 и в тях има по трима медици (някога сред членовете са заседавали акушер-гинеколози, сега поне са само УНГ специалисти). Именно те изписват слуховите апарати, но нямат право да посочват вида им. Това е все едно да се изписват очила, но да не се определя диоптърът им. Или пък да се даде антибиотик на болния, но да не се уточни какъв. Обяснението е, че така не се нарушавало правото на избор на пациента.

След като докторът изпише апарата, следващият по веригата е социалният работник. Той посочва на болния всички внасяни слухови апарати и пациентът трябва сам да избере един.

И тук се задава въпросът - ама този апарат въобще дали е подходящ, дали не е подходящ, ще се адаптира ли слуховият апарат към съответния пациент. Това обаче не интересува никого. Въпросът е фирмата да си вземе своя дял, коментираха докторите. И добавиха, че в тази пътека на получаване на устройството няма виновен служител. На мушка не може да се вземе лекарят, защото той заявява: „Аз не съм изписал точен апарат“. Социалният работник пък отвръща: „Пациентът избра апарата“. Друг е въпросът, че болният сам не може да реши кой е най-подходящият за него.

„Апаратите биват аналогови и цифрови. Има и още една тънкост - те струват зад граница 5-6 долара, а държавата плаща за тях 460 или 480. Печалбата е огромна“, казаха лекарите.

При проверки се оказало, че само и само доктор от провинцията да изпише апарат, рисувал нужната за това аудиограма. Установени са и търговски връзки между ушен лекар, социален работник и фирма доставчик. Те само разменят протоколи, без да има реален пациент и източват пари.

„Имаме пациенти, които идват с по няколко апарата и ни питат какво да правят с тях, защото пак не чуват. Ами как да чуват, като са взели неподходящ. Защото не са се консултирали със специалист“, каза проф. Кунев. Има хора, които след операция започват да чуват. А на втори - може да им се помогне по друг начин. А не и при най-малкото намаление на слуха да се отпуска слухов апарат без нужда.

Сред куриозните случаи на раздадени устройства, които не са осигурили добър слух на болния, са пациенти, които просто... са имали ушна кал. И след почистването й са си върнали слуха.

„Раздаването на апарати по селата продължава. Последните сигнали са за Русенско. Затова механизмът на отпускането им задължително трябва да се промени“, категорични са двамата експерти.