Последствията от глобалното затопляне на климата са много по-сериозни, отколкото изглеждат на пръв поглед.

Оказва се, че не инфарктите и инсултите стават причина за хилядите смъртни случаи през горещите летни месеци, а острата дихателна недостатъчност.

В последно време темата за глобалното затопляне сякаш леко отстъпи поради други, пак глобални събития - земетресения, вулкани и прочее природни стихии, които никой не може да контролира. Истината обаче е, че ние не трябва да изместваме темата и че в тази дискусия трябва да се включат и медиците, отбелязва blitz.bg.

Последствията от глобалното затопляне на климата носят много по-сложен характер, отколкото си мислим, твърдят експертите. Между другото тези последствия могат да се окажат и съвсем неочаквани.

Много неща научихме в последно време за екстремните природни явления, за сушите и наводненията, за повишаване нивото на световния океан и прочее. Но има неща, които не са така очевидни, обаче са много важни, защото се отнасят до взаимовръзката между климата и здравето.

Да си спомним лятото на 2003 година – сухо и горещо. Тогава починаха 75 хиляди европейски жители. В Германия жертви на времето станаха 3500 човека. Подобна беше картината и през 2006 година. Но по-интересното е това, че причина за смъртта се оказаха не инфарктите и инсултите, както предполагаме всички, а острата дихателна недостатъчност. Проф. Кристиан Вит, пулмолог в Берлинската университетска клиника, пояснява: „Ние очаквахме обостряния на сърдечносъдовите заболявания, т.е. повишаване на смъртността сред получилите инфаркт.

Обаче в крайна сметка се повиши смъртността преди всичко сред белодробноболните. Белите дробове са своего рода врата, през която в организма проникват прах и прочее замърсявания на въздуха. Но и досега няма ясен научен отговор на въпроса защо от горещините страдат повече именно белите дробове, а не, да кажем, сърцето“.

Затова съществуват различни предположения, догадки и хипотези. Възможно е тук важна роля да играе обстоятелството, че с повишаване на температурите на въздуха съдържащите се в него вредни примеси стават „по-агресивни“, както се изразяват учените. Тези вредни примеси са окиси на азота и сярата, на озона или ситна прах от различен произход.

„Очевидно е, че горещият въздух притежава свойства, различни от тези на студения. Преди всичко това е свързано с физическите и химическите особености на процеса на разпределение на веществата в атмосферата. Затова лично аз не се наемам да предскажа дългосрочните последствия от аномалните горещини“, казва още проф. Вит.

И все пак някакви първи крачки могат да се предприемат още сега. Ученият предполага, че в особено горещите дни, когато кръвоносните съдове са силно разширени, е разумно да се намали предписаната доза от лекарствата за високо кръвно. А таблетките, стимулиращи отделянето на пот, напълно биха могли да помогнат за охлаждането на охранизма като „хапче против горещината“.

„В крайна сметка ние сме длъжни да открием таблетка, която трябва да се приема в горещите дни – пояснява професор Вит. – Аз нямам предвид здравите хора – те имат пълната възможност да се адаптират. Говоря най-вече за истински ранимите – децата, инвалидите, старите хора, тежкоболните. Т.е. тези, чийто организъм не може самостоятелно да се справи с терморегулацията. На тях бихме могли да помогнем медикаментозно“ - допълва той мнението си по темата.