Циститът е възпалителен процес на лигавицата на пикочния мехур, предизвикан от различни микроорганизми. Той е доста разпространен при жените. За възникване на цистита благоприятстват много фактори: охлаждане на организма, задържане на урина в пикочния мехур, запек, преумора, катетеризация, дефлорация, бременност, климакс и други. Когато циститът е последица от друго заболяване (тумори и камъни в мехура), той се нарича вторичен.

Циститът се изявява с чести позиви за уриниране, болки при уриниране, наличие на кръв и бактерии в урината, тазова болка. Острият първичен цистит протича с рязко изразени признаци, но преминава за 5-7 дни, дори без лечение. Вторичният цистит протича с месеци, обикновено до отстраняване на основното заболяване. Усложненията на хроничния цистит са: фиброзиране и намаляване обема на мехура, пробив на стената на мехура и други. Лечението на острия цистит се провежда с постелен режим, течно-кашава диета, обилно пиене на затоплени течности, топли водни процедури. По показние се прилагат антибиотици, химиотерапевтици, спазмолитици и болкоуспокояващи средства. Лечението на вторичния цистит се състои главно в отстраняване на причинилите го заболявания. За да намалим риска от заболяване от цистит, трябва да поддържаме висока лична хигиена, да се пазим от простуда и да се пазим от или да лекуваме своевременно заболявания и болестни състояния, които причиняват вторичен цистит. Проблемът с лечението на цистита е, че лесно се лекува, но много често рецидивира. Според Световната здравна организация всяка осма жена в света страда от това заболяване през целия си живот. Пикочният канал на жените е дълъг едва 3–4 сантиметра и бактериите, които обитават външните полови органи непрекъснато се стремят да проникнат в пикочния межур, защото там е много по-комфортно място за тяхното развитие. Въпреки че клетките в пикочния мехур обикновенно успяват да се справят с нашествениците, понякога са отслабнали от простуди или увреждания от други заболявания и бактериите успяват. Честото рецидивиране на цистита носи опасност стените на пикочния мехур да се „уморят“ от постоянната бактериална атака и да изгубят всякаква способност за защита. Тогава от постоянния цистит няма спасение, а дори може да стане още по-лошо, защото след като овладеят пикочния мехур, бактериите се опитват да проникнат още по-нагоре – в бъбреците. Проникнат ли в бъбреците, носят възпаление на бъбречното легенче и предстои тежка операция от пиелонефрит. Ако не изгубим бъбрека изобщо.

Затова циститът трябва да се лекува сериозно, отговорно и постоянно. Необходима е и превенция. Най-много да се пазим от простуди и да избягваме храни, които дразнят стената на пикочния мехур. Например газирани напитки, а също лютиви и солени храни. Препоръчва се да се пие колкото се може повече вода и чайове.