Гърдите са най-видимият вторичен полов белег у жената и често се сочат като показател на нейната плодовитост. Ето защо голяма част от дамите придават огромно значение на техния размер и външен вид. Според мнозина малките гърди ограничават не само избора на сексуален или брачен партньор, но и не съвпадат с идеала за съвършено тяло. Ето защо увеличаването на женския бюст често спомага за постигане на хармонично тeлосложение и повишава самочувствието и самооценката на жената.

Най-ефективният метод за уголемяването на женските гърди се извършва чрез оперативното поставяне на импланти. В общи линии тази процедура е най-вече козметична и се прави единствено с цел удовлетворяване на женското желание за по-голям бюст или за възстановяване на неговия обем след значителна загуба на тегло, бременност, кърмене или новообразувания (рак на гърдата). Има три начина за поставяне на силиконовите импланти:

Поставяне на имплантите над мускула (под жлезата)

При този вариант на поставяне на импланта той лежи в субгландуралната област (областта под жлезата), а контактът с гръдната тъкан е пълен. При повечето пациенти този начин на поставяне води до по-закръглена форма и вид на гърдата, но много от жените предпочитат именно тази „закръглена“ и не толкова естествена форма на гърдата. При надмускулното поставяне имплантът е „вътре“ в гърдата.

Предимствата са свързани с по-лесно изпълнение на операцията, която може да бъде извършена от почти всеки хирург, с това, че се ограничава развитието на мастопексия, въпреки че по-късно възникналият птозис (увисване на гърдите) може да бъде по-ясно изразен и по-трудно коригиран, с незначителен постоперативен дискомфорт, тъй като разрезът засяга единствено кожата и мастната тъкан (този подход позволява поставянето на импланти с големи размери, каквото е и желанието на повечето жени).

Недостатъците се свързват със значителни трудности при подлагането на мамография (около 40% запушване). Освен това ръбовете на импланта са видими. Получава се и т.нар. осезаемо нагъване на кожата над импланта, особено при текстурните (грапави) импланти. Съществува и по-висок риск от капсулна контрактура. Често се наблюдава „смъкване“ на импланта, а корекцията на увисването, възникнало сред време, е значително по-трудна.

Поставяне на импланта частично под мускула (субфасциално)

При този вариант на поставяне имплантът се припокрива частично от мускула при подмускулно поставяне, като разрезът може да бъде както през ареолата, така и през инфрамамарната гънка. По този начин се прекъсва поддържащата фасция в долната част, което осигурява достъпа в равнината под мускула. При този подход имплантите са почти изцяло под мускула.

Предимствата са в това, че имплантът в значителна степен е отделен от мускула, което улеснява мамографията. Постига се по-естествен вид на гърдата с плавен преход от плоската част на гръдната стена към кръглата форма на импланта. Ръбовете на импланта са почти незабележими, освен това обикновено не се появява набръчкване на гърдата (освен при текстурните импланти). Рискът от капсулна контрактура е значително по-нисък, стига имплантът да не е инфектиран при поставянето му през гръдната тъкан.

Недостатъците се свързват с постоперативния дискомфорт и това, че техниката е малко по-трудна за изпълнение. Освен това долната част на импланта се поддържа единствено от тъканта (както при поставянето на силикон над мускула), което води до „смъкване“ на импланта с времето при някои от пациентите.

Поставяне на гръдния имплант изцяло под мускула

В този случай имплантът се поставя напълно под мускула, при което поддържащата фасция в долната част остава непокътната. Поддържащата фасция е продължение на мускулното покритие от пекторалните мускули към коремните прави мускули и на пръстовидно оформените странични сератусни мускули. Тя представлява колагенов „лист“, който постепенно се разпъва след поставянето на импланта и осигурява вътрешна (подобно на сутиен) поддръжка и по този начин предотвратява „смъкването“ на импланта. При този подход имплантът се поставя изцяло зад гърдата. Покриването на импланта „изцяло“ от мускула (в долната си част 1/3 от импланта е покрит единствено от фасцията на мускула), без разрезът да засегне самия мускул, може да се постигне единствено чрез трансаксиларен достъп. При него в подмускулното пространство се навлиза от предната аксиларна гънка, където мускула се намира най-близо до кожата.

Предимствата се свързват с това, че тези импланти се поставят лесно, гърдите придобиват естествена форма на гърдата, а ръбовете са незабележими. Няма риск от нагъване на повърхността на гърдата (освен при текстурните импланти при много слаби жени). Има и по-малък риск от капсулна контрактура, тъй като гръдният хълм е напълно отделен от импланта и по време на неговото поставяне имплантът не е инфектиран. Мамографията се повлиява в незначителна степен. Силиконът е с добра вътрешна поддръжка, без видими белези по самата гърда.

Недостатъците са, че се поставят много по-трудно, ето защо операцията не може да бъде извършена от всеки хирург. Съществува постоперативна мускулна болка. Първоначално имплантите стоят по-високо до адаптиране и разтягане на поддържащата фасция. В някои случаи се нарушава лимфният дренаж от външните два сегмента на гърдата, т.нар. „път на Гросман“.