Между 30% и 80% от жените са фригидни (полова студенина или липса на влечение към сексуален акт). До този извод са стигнали няколко учени, провели изследванията си независимо едни от друг.

Според А. М. Свядош, който анкетирал 300 жени, до оргазъм при всеки полов акт достигат 16%, периодично - 22%, рядко - 44%, и никога не достигат до оргазъм - 18% от жените.

Х. Елис пък смята, че всяка 14-а жена е фригидна, а според Д. Дънкон всяка 3-та дама страда от липса на желание за секс. По данни от една анкета на френския сексолог Симон само 52% от французойките са доволни от своя сексуален живот. У нас също е правен опит за проучване в тази област. Психолози са анкетирале 50 жени, от коите 55% се оказали фригидни.

Фригидността у жената може да има временен или постоянен характер. Тя бива няколко вида. Постоянната (абсолютна) фригидност се характеризира с ендокринни нарушения. Според Л. Жендрон такива жени са лишени напълно от сексуално желание. Те понасят половия живот като съпружеско задължение. Отвращават се от самата мисъл за полов акт. Не са обезпокоени от липсата на оргазъм и не се интересуват дали мъжът им е задоволен.

Психогенната фригидност се дължи на задържащото влияние на редица фактори, като чувство на отвращение към конкретния мъж (тогава фригидността има избирателен характер - към един мъж жената може да бъде фригидна, а към друг - не), страх от заразяване, страх от забременяване, извършване на полов акт в присъствието на възрастни хора или деца.

Псевдофригидността пък се проявява, когато в отношенията се намеси друг мъж. Обикновено фригидността към собствения мъж отзвучава, след като жената прекрати извънбрачните си връзки. Тогава тя е в състояние да възстанови своите чувства към съпруга си.

Временната фригидност се дължи на късното развитие на половото влечение при някои жени. Физиологично при много жени половото влечение достига пълно развитие след 30-годишна възраст и се зъдържа на това ниво до 60-годишна възраст.

В основата на конституционалната фригидност лежи вродена недостатъчност на психо сексуалните функции. Както се срещат хора, лишени по рождение от музикален слух, така се срещат и жени, у които фригидността е вродено състояние. Тези жени са във всяко отношение здрави и пълноценни, с нормална дейност на половите жлези, със запазена способност да раждат. Те не страдат от своята фригидност, а се обръщат към лекаря поради отправени упреци от мъжете. В тази категория жени се срещат и такива, които са общителни, обичат танците, ухажването, много женствени са, но никога при полов акт не стигат до оргазъм.

Причината за тази фригидност не е добре проучена, но се предполага от някои автори, че става въпрос за жени с повишено ниво на естрогените (женските полови хормони) и понижено ниво на андрогените (мъжките полови хормони). Фригидност може да настъпи и когато са налице известни органични заболявания на гръбначния или главния мозък, при прекаляване с наркотици или поредица хронични интоксикации с олово, живак, арсен, бром и др.

Фригидността може да се дължи още на заболявания на половите органи, на метаболитни и общохормонални разстройства. Според Г. Тордюмон полово желание и чувственост липсва у тези жени, които са възпитавани да не говорят за проблемите на пола извън семейния кръг. Обратно, жените, които не достигат до оргазъм в резултат на болестни изменения, често спонтанно говорят за своите проблеми.

Според автора е трудно да се възприеме безусловно теорията на З. Фройд, според която причините за фригидността са резултат на изменения в емоционалното развитие. Фригидността невинаги е последица от прекарана невроза и освен това не във всички случаи засяга жената като цяло.