Няма нищо лошо в това да скочиш с двата крака в калта или да забъркаш сладкиш от тиня и трева, като междувременно омажеш ръцете и бузите си с черна лепкава каша. Всеки го е правил в ранна детска възраст. И е почти сигурно, че тази авантюра е завършвала с дърпане на уши или назидателно размахване на показалец. Но проблемът не е в това, че някой се е въргалял в тинята, а че го е направил с дрехите.

Приложението на калта в медицинската практика е известно още от дълбока древност, когато човек започнал да използва разумно естествените сили на природата за възстановяване и опазване на своето здраве. Сега калолечението е най-търсеният терапевтичен метод в балнеологията. А както се оказва, страната ни е щедро надарена с лиманна, торфена и минерална кал. Благодарение на своето противовъзпалително, обезболяващо, имунорегулиращо и подобряващо кръвообращението действие лепкавата и крайно неприятна тиня се прилага с успех при рехабилитацията на редица заболявания.

„Лечебната кал е природен продукт, формиран с участието на различни геологични, химични и микробиологични процеси и физикогеографски фактори - климат, почва, вода, растителен и животински свят“, разказва д-р Антоанета Грозева, директор на специализираната болница за рехабилитация в Поморие.
Според химичния си състав и произход калта бива лиманна (с находища в крайморските езера около Варна и Бургас), торфена (в с. Байкал, Пернишко) и минерална (в с. Марикостиново, Петричко, и с. Баня, Карловско).

Лиманната кал е черна, мазна на пипане, с неприятна миризма на сероводород, докато торфената е малко по-светла (кафяво-черна) и за щастие при нея може да липсва лошият мирис. „Ако калта не е черна, това означава, че тя е добита преди много време и е престояла твърде дълго на въздействието на въздуха. Този факт трябва да се знае както от собствениците на СПА центровете, така и от техните клиенти, защото тази тинеста маса вече е загубила голяма част от лечебните си свойства. Негодна за използване е и изсъхналата кал - опитите да бъде разтворена с вода също водят до загуба на лечебните й свойства“, твърди експертката. По думите й калта се образува много бавно - за една година се натрупва не повече от един милиметър лиманна кал за разлика от торфената, която за същия период образува половин сантиметър.

Топлинните свойства на калта са от важно значение при използването на тази терапия. Оказва се, че тинята има както голяма топлоемкост и топлозадържаща способност, така и нисък праг на топлопроводимост. От това идва и голяма част от лечебните й свойства: под действието на топлината се подобряват кръвообращението в различните вътрешни органи и обмяната на веществата, създават се благоприятни условия за преминаване на редица химични съединения и полезни елементи през кожата.

Но за калта са важни и още няколко физико-химични свойства. Индексът pH на лиманната кал е около 7-8 (може да достигне и до pH 10), докато алкалността на торфа е около 1.5-2. И двата вида кал имат висока резорбционна способност - бързо поемат различни вещества от природата. „Пациентите ни често се интересуват дали калта е радиоактивна. Ако тя не е замърсена, не съществува опасност от радиация“, твърди д-р Грозева.

Биологичната активност на тинята е широко изследвана от руски и български медици. Въпреки че се използва още от древността, свойствата на черната тиня все още не са добре изучени. Това се дължи на сложните физични, химични и биологични характеристики на лепкавата маса, твърдят специалистите.

Има обаче редица научни доказателства, че вследствие на лечение с пелоиди (pilos означава кал, тиня, глина - бел. ред.) се активира дейността на хипофизата и надбъбречните жлези. Подобрява се и състоянието на черния дроб. По данни на редица автори обменните процеси се засилват - процедурите с кал активизират въглехидратната, липидната и белтъчната обмяна. Това води до повишаване на съпротивителните сили на организма, т.е. подобрява се имунитетът. При нанасяне на лечебната тиня върху тялото тя оказва лек натиск върху тъканите и усвоява лимфния и венозния оток.

Сърдечно-съдовата система също реагира положително на лечебната кал - нивото на холестерола и кръвната захар се понижава. При пелоидотерапия се подобрява и дейността на белите дробове - дишането се учестява и става по-дълбоко. Търкалянето в тинята оказва добро въздействие и върху периферната нервна система - намалява или напълно отстранява чувството за болка. Лекарите твърдят, че калта подпомага регенеративните процеси, възстановяването на рефлексите и подобряването на чувствителността.

Луголечението лекува и гинекологични заболявания, но най-подходящо се оказва при отстраняването на проблеми с опорно-двигателния апарат (хронични дегенеративни и възпалителни ставни заболявания, травми на ставите и на меките тъкани).

У нас се прилагат основно няколко метода на калолечение. Това са апликационен, ванен, казитарен, египетски метод и електрокалолечение. Най-старият и атрактивен метод е египетският. Той се прави на открито след слънчева баня (продължила не повече от 30-60 мин). Тялото се намазва със затоплена гъста кал (слой, не по-дебел от 1 см). Човек трябва да лежи под сенник до напукване на маската. След това тялото се облива с топла морска или минерална вода. Цялата процедура трае около два часа. Може да се прави както с лиманна, така и с минерално-изворна кал. Предимствата на този метод са, че е много икономичен, хигиеничен (калта се прилага еднократно), комбинира се с климатолечение (защото се прави на открито), щади пациентите и т.н. Затова той е подходящ за хора с нервни, сърдечно-съдови, стомашни и белодробни заболявания.

Калните вани също са много популярен метод у нас. Удобното при него е, че се прави в закрити помещения, т.е. целогодишно. Около 20% от лепкавата каша се разрежда с минерална или морска вода при температура около 38 градуса. Във ваната се стои не повече от 15-20 мин., като процедурата се прави два дни, а на третия се почива. „Курсът на лечение продължава около 14 дни, като през това време се правят 10 кални вани“, уточнява директорката на санаториума в Поморие. По думите й по време на престоя си в базата на пациентите се прилагат и други процедури, така че резултатите в края на рехабилитационния процес са много добри. Поморийската кал лекува най-добре ставни заболявания (остеопороза).

Чужденците, отморяващи по родното Черноморие, най-често предпочитат апликационния метод. При него се използва кушетка, на която преди това са поставени одеяло и дебел найлон. Пациентът ляга върху нея и тялото му се намазва с топла тиня. Увива се в одеялото и престоява така около 15-20 мин. След това се измива с морска вода. Този метод може да се прави и на отделни части на тялото. Например при сърдечни проблеми се избягва нанасянето на кал върху гърдите, но това не пречи с тиня да се обвият краката или ръцете.

Казитарният (вагинален или ректален) метод се прилага както при женски гинекологични заболявания, така и при стерилитет или простатит при мъжете. За целта калта предварително се пастьоризира и стерилизира. Използват се специални инструменти за щприцоването на затоплената до 40-42 градуса каша в съответната част на тялото.

ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА:

Лечебните свойства на тинята са били известни още на древните египтяни, римляни, гърци и индийци. За този вид процедури се споменава още през X век пр.н.е. в египетски папирус от град Кахун. В него се разказва как хората по цялото течение на река Нил са използвали калта за изцеряване на ставните си болки. Египтянките пък нанасяли размекната глина по лицата си, за да поддържат кожата си гладка и еластична.

Калта служи и за лечение на множество гинекологични заболявания. Подобни терапевтични методи се препоръчват и от Аюрведа (медицинска система, практикувана в Индия, Шри Ланка и Непал, която в превод означава „наука за живота“). Последният представител на античната научна мисъл - Клавдий Гален, също съветвал тялото на болните да се „затрупва“ с кал при хронични възпаления, отоци и хемороиди.

През Средновековието за разлика от древността този терапевтичен метод почти не се прилагал. Той бил популярен в Италия (през ХV - ХVI век), където калта имала вулканичен произход. По-късно калолечението се разпространява във Франция и Русия (през ХVII век) и в Германия и Чехия (през ХVIII век).

В България този вид лечение намира широко приложение едва през ХIХ век, въпреки че има множество археологически находки, доказващи използването на лиманна кал в района на Поморийското езеро още в древността. За родоначалник на калолечението у нас се смята проф. Парашкев Стоянов. По негова препоръка през 1925 г. в района на Поморие е изградена първата калолечебница в страната. И до днес тя остава най-големият център за пелоидотерапия в България.