Съдбоносният спор „за“ и „против“ тютюнопушенето разби партийните граници и отприщи емоциите в парламента, пише vsekiden.com. С невиждана страст депутатите подеха темата, след като трябваше да се реши да се приеме ли законът, либерализиращ пълната забрана, или не. Темата изправи свои срещу свои и дори побратими иначе непримирими опоненти. Масло в огъня наля и тезата на новия здравен министър проф. Анна-Мария Борисова, която обясни, че пушачите трябва да излязат на тротоарите като във Франция.

Тук мненията не почиват на партиен и политически принцип, а на това кой е пушач и кой не е, поясни пред „Всеки ден“ депутатът от ГЕРБ Емил Караниколов. Аз съм един толерантен непушач и очаквам пушачите също да бъдат толерантни, представи се той. Колкото по-рано един пушач осъзнае, че този навик е вреден, толкова по-бързо ще се възстанови здравето му. Приканвам пушачите да са толерантни и дори там, където могат да пушат, да излизат навън и там да си пушат, призова депутатът.

Той конкретизира, че новият законопроект дава възможност на заведенията до 100 кв. м да решат дали ще се пуши или не. Караниколов застъпи тезата, че може да се направи корекция, като площта бъде 75 кв. м, тъй като 100 кв. м е твърде много и на практика в много заведения ще продължи да се пуши. Той подкрепи плавния преход към пълната забрана на цигарите, но заяви, че в бъдеще трябва да се мисли за цялостна забрана за тютюнопушенето. Сега, в условията на криза, да затворим заведения за това, че се пуши, да ги ударим допълнително, не е най-доброто решение. Затова трябва да помислим и за в бъдеще, аргументира се Караниколов.

Силен обаче се оказа хорът на пушачите. Те също намериха железни аргументи, за да защитят вредния навик.

Европеизацията на България не започва оттук. Започва от борбата с корупцията, с организираната престъпност. Борбата за това България да бъде европейска страна е тротоарите да бъдат нормални, по улицата да няма дупки, хората да карат нормално и да не се избиват по пътищата, защото съм сигурен, че от катастрофи умират повече хора, отколкото от тютюнопушене, сподели пред „Всеки ден“ Асен Агов от ДСБ. Когато България подреди всички тези неща, тогава може да се погрижи и за това най-стриктният европейски закон – за забрана на тютюнопушенето, да бъде въведен.

Това минава през съзнанието. Но след като се избиваме по пътищата заради своето незачитане на закона, не виждам как едно такова правило ще бъде спазвано, и тогава един такъв закон ще бъде тотално компрометиран, предвеща Агов. Той поведе редиците на непушачите в парламента и дори застана срещу Иван Костов в дебата за цигарите преди седмица, като обясни, че държавата не може да му нарежда какво да прави и какво не, след като не осигурява редица услуги на хората.

Идеята до каква степен тази вече доста разпасана пропаганда срещу пушенето е мотивирана със здравословни фактори, а не с чисто комерсиални, е едната страна на въпроса, коментира пред „Всеки ден“ страстният пушач, който не се разделя с лулата си, проф. Андрей Пантев. Преди седмица той определи дебатите в парламента като по-разгорещени от тези за приемането ни в НАТО. С „болка на сърце“ Пантев призова, въпреки всичко, да се откажем от либерализиращия законопроект и да си пушим вкъщи.

Правото да пушиш все още не означава агресия срещу другите. Тъпите дискусии в Народното събрание и глупавите речи там, дъхът на някого от устата или някой просташки парфюм е не по-малко неприятен, а може би и вреден за здравето, заяви професорът в типичен стил.

Фронтална защита на правата на пушачите направи депутатът от „Атака“ Венцислав Лаков. Да, подкрепям да се пуши по много и навсякъде, каза той пред „Всеки ден“. Така се стимулира икономиката, така се финансират и тютюнопроизводителите, обясни той. Защо да приемаме мъртвороден закон, след като той при всички случаи няма да се спазва?, попита Лаков. Той даде пример със селата, където има „по една кръчма с двайсет старци и посмъртно не можеш да забраниш цигарите“. Там нито се глобяват, нито могат да се забранят, убеден е Лаков.

В подкрепа на здравето се изказаха д-р Михаил Михайлов от СДС и Петър Курумбашев от БСП. Не бива да се либерализира законът. Тезата ми е, че не бива да се правят компромиси. Защото ще се повтори случаят с медийното законодателство и Big Brother – отвориш ли врати за компромиси, нищо не се получава в България, коментира синият депутат.

Преди стартирането на Big Brother водихме разговори с продуцентите, че този формат го няма никъде – говорихме за децата, които гледат, за насилието и всичко това и особено аз като психиатър ги предупредих, че много трудно могат да се контролират тези неща, след като форматът е за първи път в България. И ето сега резултатът от компромиса – те могат да си правят всичко, добави Михайлов.

Тръгнеш ли да правиш компромиси, нищо не става. Така е и с тютюнопушенето. Уважавам това, че всеки един трябва да си избира, но има една много хубава мисъл – че богатството е в нещата, от които можеш да се откажеш. Толкова си по-богат, от колкото повече неща можеш да се откажеш, добави той.

Пълна забрана. Това е единственото, което подкрепям, беше лаконичен депутатът от БСП Петър Курумбашев.

Как е в Европа?

Тотална забрана върху пушенето на обществени места е въведена в Ирландия (март 2004 г.), Норвегия (юни 2004 г.), Италия (януари 2005 г.), Швеция (юни 2005 г.), Малта (октомври 2005 г.), Шотландия (март 2006 г.), Литва (януари 2007 г.), Албания (януари 2007), Уелс и Северна Ирландия (април 2007 г.), Англия (юни 2007 г.), Исландия (юни 2007 г.), Естония (юни 2007 г.), Франция (февруари 2008 г.), кантони на Швейцария и провинции в Германия. В Турция също е въведена пълна забрана на тютюнопушенето (май 2008 г.), като е предвиден преходен период за кафенетата и ресторантите до месец юли 2009 г. В процес на внедряване на вече прието законодателство са Австрия, Белгия, Гърция, Дания, Люксембург, Португалия, Унгария.

Първата забрана за пушене в Гърция е наложена с кралски указ от 1856 г. Забраната е валидна само в държавни сгради и се основава на необходимостта от предотвратяване на инциденти. По-строги правила са въведени от 1 юли 2009 г. Настоящият закон забранява тютюнопушенето и консумацията на тютюневи изделия чрез други средства, на всички работни места, гари, таксита и пътнически кораби (във влакове, автобуси и самолети, пушенето вече е забранено), както и във всички закрити обществени места, включително ресторанти, нощни клубове и др.

Заведенията под 70 кв. м имат опцията да бъдат обозначени като „зони за пушене“. В по-големите заведения могат да бъдат направени специални зали за пушачи. До 30% от площта на заведението (40% за нощни клубове с жива музика) може да бъде отделена за зона пушене, която ще трябва да бъде разделена с врата от останалата част и да има отделни система за вентилация (в нощни клубове с музика на живо за зоната за пушачи също трябва да има отделна вентилационна и климатична система, но разделянето от зоната за непушачи става с двуметрова стена и специална „въздушна завеса“.

Въпреки опитите законът да бъде спазван, липсата на контрол от страна на властите прави забраната не особено ефективна. Собственици на заведения са открили доста изобретателен начин да избягват забраната. Очаквайки табела „частно парти“, дават възможност на посетителите си да пушат на воля, без да рискуват да бъдат глобени.

В Белгия първата забрана е от 2005 г., когато компаниите се задължават да разработят планове за ограничаване на пушенето. От януари 2006 г. пушенето е забранено на работното място. От януари 2007 г. тютюнопушенето се забранява в ресторанти и барове, с изключение на тези, които сервират „леки ястия (например студена кухня, пици и топла храна, които се сервират с хляб, вместо с пържени картофи“ и по-малко от 30% от продажбите им идват от продажба на храна. Малките барове също не са включени в забраната. Големите барове обаче не полагат особени усилия, за да приложат забраната. През септември 2008 г. в забраната са включени и училищата. От януари 2010 г., след като беше обсъждана пълна забрана, включително във всички видове барове, пушенето беше забранено само в местата, където се сервира храна.

Във Финландия пушенето е забранено в затворени обществени места и работни места от 1 март 1995 г., освен в специално определени стаи за пушачи. Ресторантите са включени в забраната от 2007 г. Прието е законодателство, насочено към доброволна превенция на пасивното пушене, но то не е особено ефективно. Разделяне на ресторантите на зони за пушачи и непушачи също е неефективна мярка. В крайна сметка пушенето е забранено във всички затворени обществени и работни места, включително барове, кафенета, клубове и ресторанти от 1 юни 2007 г. Някои заведения получават гратисен период от 2 години, за да въведат забраната. Пушенето в барове и влакове все още е разрешено в отделени помещения, където не може да се сервират храни или напитки. Много от по-малките барове не са успели да обособят такива помещения и пушачите излизат навън. От 2010 г. Финландия планира постепенно да забрани пушенето навсякъде.

От 1 февруари 2007 г. Франция затяга съществуващата забрана за пушене на обществени места, въведена през 1991 г. Забранява се пушенето на всички обществени места (гари, музеи и т.н.); изключение съществува за специални стаи за непушачи, които отговарят на стриктни условия. Въпреки това специално изключение е направено за кафенета и ресторанти, клубове, казина, барове и т.н. до 1 януари 2008 г. Проучвания на общественото мнение показват, че 70% от хората подкрепят забраната. Мнозина обаче пренебрегват забраната, тъй като няма голям контрол от страна на властите.

В Чехия е в сила закон, който забранява пушенето на всички обществени места, като институции, болници, автобусни спирки и други обществени места, но не и в ресторанти, барове и клубове. Всеки ресторант трябва да има отделна зала за непушачи. Това обаче не се изпълнява стриктно и липсва съществен контрол. През юни 2009 г. парламентът прие закон, регулиращ тютюнопушенето на обществени места. Единствената промяна е, че барове и ресторанти, където е разрешено пушенето, трябва бъдат обозначени със специален знак.