1.Любовта е безкористна, докато привързаността е егоизъм

Когато сме истински влюбени непрестанно се стараем да направим другия щастлив. Правим малки жестове, които знаем, че ще предизвикат радост в любимия ни, изслушваме проблемите му, помагаме му във взимането на важни решения. Изпитваме силното желание да накараме половинката си да се чувства обичана и уважавана. Не желаем да я манипулираме и изнудваме, за да извлечем полза, нито се стараем да доминираме. Привързаността ни кара да мислим по какъв начин другият ни прави щастливи и ставаме твърде зависими. Когато усещаме, че трябва на всяка цена да сме с определен човек, се опитваме да упражняваме контрол над него, вманиачени от мисълта да не го загубим. В случаите, в които оставаме сами, чувстваме болезнена празнота, обвиняваме другия за това, че се чувстваме нещастни и затова че не сме получили това, което искаме.

2.Любовта е либерална, привързаността е обсебваща

Споделената любов е едно от най-хубавите преживявания в живота ни, което ни кара да бъдем себе си. С партньора ви се подкрепяте, взаимно уважавате качествата си и не се чувствате уязвими, защото знаете, че сте с човека, който ви обича. Израствате заедно и нямате нужда да контролирате другия. Докато обсебващото поведение е много характерно за привързаността. Чувстваме се безпомощни, тъй като нямаме доверие на половинката си. Понякога дори й забраняваме да се среща с приятелите си и упражняваме психически тормоз.3.Любовта е съвместно израстване, привързаността е обремененост

Когато сме влюбени с нашия човек започваме да израстваме заедно, защото всеки е съсредоточен върху собственото си развитие, а другият му помага и го вдъхновява. Ставате непобедим екип, дарявайки си взаимно любов и уважение. С привързаността си обикновено обременяваме този, в когото мислим, че сме влюбени, защото го засипваме с проблемите си и не сме в състояние сами да се справим с тях. Не усещаме подкрепа, което ни кара да искаме да властваме над другия.

4.Любовта е дълготрайна, привързаността е преходна

Каквито и препятствия да преживява, любовта остава във времето и устоява на всичко. И дори да сме разделени с човека, към когото я изпитваме, тя не свършва. Каквото и да се случва, някъде там ще има един човек, за когото винаги ще има място в душата и сърцето ни. След раздяла привързаността би ни накарала да се чувстваме обидени и дори да усещаме презрение към бившата ни половинка. Мислим, че тя ни е предала, но никога няма да усетим истинска липса и "любовта" ни ще изчезне бързо.

5.Любовта ни кара да преглътнем егото си, привързаността ни кара да го подсилваме

Любовта предизвиква в нас желанието да се погрижим за другия и понякога дори забравяме за собствените си нужди. С времето се научаваме да не мислим единствено за себе си, защото човекът, когото обичаме, има нужда от вниманието ни. Гордостта ни е на заден план, тъй като получаваме сигурност и разбиране от любимия си, споделяме слабостите и най-съкровените си чувства. Връзките, базирани единствено на привързаност, се характеризират с остра проява на гордост и от двете страни. Те не са склонни да се вгледат в собствените си недостатъци и това ги прави крайно властолюбиви, но в същото време развиват изкуствена зависимост към присъствието на половинката си.

Без значение дали сме открили любовта, или все още не сме, не бива да спираме да се самоусъвършенстваме и да не се страхуваме да бъдем сами. Силата ни идва от самите нас и привързаността единствено би ни попречила да открием своята истина.

Източник: fitwell.bg