Съдържащите се в бирата витамини от групата В допринасят за стимулиране функциите на централната нервна система, активизиране на обменните процеси в организма и по-ефективен разход на консумираната хранителна енергия. Тези научни резултати бяха дискутирани по време на 10-тия Национален конгрес по хранене с международно участие, провел се във Варна в края на месец май тази година. Във форума участваха български и чуждестранни специалисти в сферата на физиологията и биохимията на храненето. Данните, представени от проф. д-р Донка Байкова, д-р Сергей Иванов, доц. д-р Алексей Василев и д-р Валентина Любомирова, представляват анализ на хранителната стойност и съответната медико-биологична оценка на 10 вида българско пиво.

При умерена консумация високото количество витамини от група В в пивото спомага сърдечните и мозъчни дейности. С 500 ml бира може да бъде доставен от 9 до 27,5% от препоръчителния дневен прием на витамин В6, от 3,5 до 14,1% – за витамин В2, и между 4,0 до 10,5% - за витамин В3.

Около 50% енергиен дял в бирата имат комплексните въглехидрати. Те подпомагат изхвърлянето на токсични агенти, попаднали с храната в организма и имат благотворен здравословен ефект.Съдържанието им варира между 4,85 - 7,40g на 100g пиво, като с най-високи стойности са бирите с плодов вкус, както и тъмното пиво. В същото време, тяхното съдържание в бирата е сравнително ниско и не влияе съществено върху енергийния хранителен внос в организма.

Изследването определя и количествата на белтъците и мазнините в българските марки от напитката. Съдържанието на мазнините в бирата е с относителен дял по-малък от 1% от общата енергийна стойност или не повече от 1 kсal в 500 ml бира. Белтъците са под 0,5 kсal в 500 ml. Поради нищожните количества мазнини и белтъци, малкото алкохол и въглехидрати, и високото съдържание на вода в пивото, консумацията на бира не води до трупане на излишни килограми при умерена консумация.

Усреднено, българските бири съдържат само 51,25 kсal на 100 ml продукт или 256 kсal на 500 ml. Най-ниска е калорийната стойност на безалкохолното, а най-висока на тъмното пиво. За сравнение, експертите посочват, че 500 ml червено вино имат около 400 kсal, а повечето плодови сокове са с аналогично на бирата енергийно съдържание, т.е. около 250 kсal за 500 ml, заради по-големите количества захар.

Учените припомнят и факта, че бирата влияе благотворно върху функциите на централната нервна система и има успокояващ ефект. Аминокиселините в белтъчния състав на пивото от своя страна стимулират синтеза на ендорфини, известни като „хормони на щастието”. Не случайно е широко известно, че бирата има меко, релаксиращо и антидепресантно действие, но при едно задължително условие – да бъде консумирана в умерени количества.