Не е тайна, че комарите имат предпочитания към определени хора. Ново изследване на Лондонското училище за хигиена и тропическа медицина предполага, че това се дължи на генетични характеристики.

Учените са сравнили привлекателността на идентични и разнояйчни близнаци за комарите. Оказало се е, че

идентичните близнаци привличат насекомите

по подобен начин, за разлика от двуяйчните. Вероятно това се дължи и на определяни от гените особености - идентичните близнаци имат значително повече общи гени от разнояйчните. Тези гени са свързани с миризмата на тялото, която насочва комарите.

Мащабът на проучването обаче е ограничен - изследователите са експериментирали с едва 18 идентични и 19 двуяйчни двойки близнаци.

Учените са анализирали причините, поради които някои хора са по-атрактивни за хапещите насекоми, тъй като тези насекоми могат да разпространяват смъртоносни болести, каквито са маларията, западнонилската треска, чикунгуня и тропическата треска. Полезно е да се знае как женските комари избират жертвата си, за да се създадат
по-ефикасни репеленти.

Системата за намиране на храна на комарите е сложна

обяснява Анандасанкар Рей от Калифорнийския университет в Ривърсайд: „Навигацията на комарите включва сложна серия от маневри. Космическите апарати, които се изстрелват към Международната космическа станция (МКС) преминават през фази – изстрелване, освобождаване на ракетата, отделяне на частите й, скачване със станцията. По подобен начин комар, който лети към човек, преминава през различни фази“.

Полетът в посока напред изисква енергия, затова женският комар го извършва само, ако засече въглероден двуокис - хората издишат около два литра всяка минута и 4 процента от тях са въглероден двуокис. Това активизира комара и го прави по-чувствителен към миризмите на кожата.

Когато насекомите се намират на няколко метра от потенциалната си храна, те преминават от навигация чрез въглероден двуокис към навигация чрез миризма. Влажността и температурата на тялото също имат значение. След приземяването си, комарът опитва кожата чрез власинките на крачетата си.

Познанията за комарите водят към извода, че

предпочитанията им са свързани с количеството на въглеродния двуокис

Хора, които дишат по-интензивно или имат по-голямо тегло са „апетитни“ мишени, но с това темата не се изчерпва.

Хората, заразени с малария, са по-привлекателни за насекомите, а предишни проучвания стигат до извода,че кожна бактерия, която произвежда някои компоненти от телесната миризма, също играе роля.

Част от индивидуалната миризма се определя от гените и това е фокусът на новото изследване.

Учените са измерили колко често комарите избират участвалите в опитите доброволци. Нивата на атрактивност на идентичните близнаци са почти еднакви, което предполага, че гените, контролиращи телесната миризма, наистина имат значение.

Остава без отговор въпроса дали разликата в атрактивността се дължи на миризма, която привлича или обратно - на миризма, която отблъсква комарите.