В България възпалителните заболявания* се лекуват на европейско ниво
DoctorOnline.bg: Според някои пациентски организации в България няма официална статистика за точния брой на болните и за вида на ревматоидните заболявания. Тогава как да разберем как се лекуват тези хора, колко струва това на държавата и дали има ефект от лечението им?
Д-р Родина Несторова: Наистина няма статистика. Това е абсолютно вярно, защото статистиката струва пари. Но ситуацията у нас не е по-различна в това отношение от европейската и световната. Като цяло може да се каже, че около 10–15% от населението са с остеоартроза. Това е най-честото ставно заболяване при човека. Става въпрос за дегенеративно заболяване, при което прицелната тъкан на увреждане е ставният хрущял. Това е съединителната тъкан, която „тапицира“ костните повърхности. Тя е много важна, защото представлява амортисьор на физическите натоварвания. Най-коварното е, че в тази тъкан няма нервни окончания, в резултат на което нейното начално увреждане е абсолютно безсимптомно. Т.е. в началото на това заболяване няма симптоми и то не може да бъде засечено, освен при профилактичен преглед на ставите. Когато трябва да приложим някакво лечение, трябва да лекуваме не само прицелната тъкан, трябва да лекуваме и всички „елементи“ на ставата.
DoctorOnline.bg: Къде се намира България в лечението на ревматоидните заболявания?
Д-р Родина Несторова: Това, което трябва да запомним, е, че в България има лечение за остеоартрозната болест. През последните 10 години има един нов подход в ревматологията, който се прие от световната ревматологична общност, и този подход е именно хондопротекция. При възпалителните заболявания имаме голям напредък, защото лечението им е както в Европа и света, а именно с биологични средства.
За профилактиката на ревматоидните заболявания – чуйте звуковия файл.
* От групата на ревматоидните заболявания
I told my grandmother how you hpeled. She said, "bake them a cake!"
Д-р Несторова, с цялото ми уважение към Вас /била съм Ваша пациентка и съм много доволна от прегледите/, не съм съгласна, че ревматоидните заболявания у нас се лекуват на европейско ниво. Моята диагноза е Анкилозиращ спондилит, открита в началото на 80-те години и дълго време лекарите, които ме лекуваха, ми правеха 15 дни физиотерапия /когато съм в остър стадий/ и 12 дни /когато съм относително добре/. Това е правилото за моето заболяване. Сега клиничните пътеки са по 7 дни, а талонът за физиотерапия позволява 20 процедури, т.е. пак 7 дни по 3 процедури. Обичайното поддържащо лекарство е Салазопирин, което не е реинбурсирано, а се пие най-малко две години. Когато имаш такава диагноза неизбежно се "сдобиваш" и с още заболявания. Общо на месец давам между 220 и 300 лв. за лекарства /ако не се разболея от грип/. А ако случайно ми разрешат да ползвам биологични лекарства през Касата, то трябва да доплащам 600 лв. всеки месец. Колко души в България могат да си позволят това? Моя приятелка, която живее във Франция, казва, че хората с моето заболяване там не плащат за медикаменти, а им се осигуряват безплатно. Та още сме доста далеч от европейското ниво.