Д-р Георги Хранов е обещаващ млад лекар, учен и преподавател. Работи в Университетска болница „Св. Наум“ като лекар-асистент. Печели изследователски стипендии и множество награди за наука по актуални, новаторски и значими теми. Професионалните му интереси са в областта на невропсихиатрията и обсесивно-компулсивните разстройства. Член на Българския лекарски съюз, Дружеството на кардиолозите в България, Международния колеж по обсесивно-компулсивен спектър (ICOCS), Британската асоциация за психофармакология, Българската асоциация по когнитивно-поведенческа психотерапия.

DoctorOnline.bg: Има ли притеснение българинът да ходи на психиатър?

Д-р Георги Хранов: Сред българите за съжаление има изразена стигма, т.е негативно дискриминативно отношение към хората с психични проблеми. Българинът като цяло се притеснява да ходи на специалист психиатър. Хората си мислят, че трябва да са много „луди” за да потърсят такъв лекар. Истината е, че консултираме  и много здрави хора, както и пациенти с други заболявания – неврологични, кардиологични, онкологични, ендокринни и др. Обикновено първото посещение поради някакъв здравен проблем е при ОПЛ за оплакванията си; нерядко търсят психолог и дори отправят въпросите си към фармацевти.. Въпреки това смятам, че е по-правилно да се обръщат към психиатър, дори само от гледна точка на поставяне на правилна диагноза, нещо което доста психолози не умеят. Той може да прецени и по-правилно лечението и да го назначи, а има вече и доста специалисти психиатри, които правят вече психотерапия. Въпреки това основните проучвания в света показват, че най-добрия ефект е от комбинираното лечение – медикаментозно и психотерапевтично. Понякога е уместно да се работи и с психиатър, и с психотерапевт отделно.

ДО: Късно ли се обръщат към психиатър?

Да. Обикновено се обръщат късно освен, ако не става дума за изразен психотичен епизод. Това забавяне често понижава значително качеството на живот и влошава прогнозата на заболяването.

ДО:  Каква е честотата на депресията?

Депресията като заболяване се среща при около 25% от хората в различен етап от техния живот, така че това е често заболяване. СЗО го класифицира като третото заболяване по ред, което води до инвалидизация, веднага след тежки сърдечни заболявания като миокардния инфаркт.

ДО: Променя ли се обществената нагласа относно депресията като заболяване? Доскоро се гледаше сякаш несериозно на този проблем?

Все повече хора се обръщат за помощ при развитието на депресия, като това вероятно се дължи на по-добрата здравна култура, която се развива и в българското общество. Освен това последните години се даде гласност на този проблем във връзка с проблемите в здравеопазването и по-конкретно в психиатричната помощ. Все повече хора познават основните симптоми на болестта и вече знаят, че за нея има адекватно лечение.

ДО: По какво да познаем, че става дума дума за депресия и да се обърнем към специалист?

Основните симптоми са липсата на енергия, липсата на мотивация, както и познатото на всички подтиснато настроение. Много често се понижава апетитът, понякога се стига и до отказ от храна, както и се нарушава съня. Разбира се, това трябва да продължи поне няколко дни, за да помислим за депресия.

Към специалист трябва да се обърнем, когато имаме симптомите, които споменахме и разбира се абсолютно задължително – когато загубим желание да живеем или дори започваме да обмисляме как сами да прекратим живота си.

ДО: Каква е продъжителността на един депресивен епизод?

Средно един депресивен епизод продължава 3-6 месеца, но това разбира се, зависи както от провежданото лечение, така и от тежеста на заболяването. При някои хора заболяването преминава от самосебе си, ако е леко и е свързано с единично стресиращо събитие. При други продължава с години, особено при пациенти с фамилна анамнеза за заболяването, т.е хора, чиито близки роднини са страдали от депресия. При адекватно лечение епизода преминава за няколко седмици.

ДО: Колко често има втори пристъп на заболяването?

При някои хора с по-лек предизвикан от остър стрес депресивен епизод често той може да се окаже единствен в живота. При пациентите, които са имали няколко епизода и при тези, които не са се излекували напълно, т.е. имат остатъчна симптоматика след провеждане на лечението, риска от повторен епизод е доста висок – при над 60%.

ДО: Какво представлява следродилната депресия?

Средродилната депресия се регистрира все по-често в страната ни. Заболяваето е свързано както с хормоналните промени, така и с промяната в ролите на жената, т.е. започването на съвсем различен начин на живот с други отговорности и възможности за справяне със ситуациите. към този проблем, защото депресивната болест в този период застрашава здравето и живота не само на боледуващата майка, но и на новороденото. Световната статистика сочи, че при около 4% от тези епизоди се достига дори до опити за унищожаване на детето.