Интернет зависимостта слага край на дългогодишни бракове. До този извод са стигнали група американски учени от Калифорнийския университет.

Щатските психолози дори са определили най-сигурните  симптоми, които говорят за пристрастяване към интернет. Промяна в режима на съня, потайност, игнориране на задълженията, студенина в общуването с близките, безразличие към семейните дела, загуба на интерес към секса с брачния партньор и чак след всичко това - изкривяване на стойката, болки в гърба и китките, проблеми с очите.

Според Американския център за онлайн зависимости диагнозата „интернет зависимост“ се свързва с неконтролируемо увеличаване на времето, прекарано в Мрежата, и поява на абстиненция при липсата на web връзка. Периодите офлайн се изживяват тежко, с безпокойство, обсебващи мисли за това, какво се случва в Мрежата, и т.н. Понякога се появява нещо като тик - пръстите на ръцете започват да трепкат като при писане на клавиатура.

Физическата вреда от пристрастяването към интернет не е така заплашително очевидна както цирозата при алкохолизма или вероятността от сърдечен удар при използването на кокаин. Но заседяването по нощите пред компютъра, преумората и отслабването на имунната система докарват голямо разнообразие от болести.

Най-зле компютърното пристрастяване се отразява на семейните отношения и развитието на личността. 20-годишни бракове могат да завършат с развод след няколко месеца таен киберсекс, а светът на тийнейджъра - да се свие трайно до монитор и четирите стени на стая.

Това може да се случи при всеки от петте основни вида интернет зависимост - прекаляване с уебсърфинга в търсене на забавления и информация, пристрастяване към виртуалното общуване (чат, фейсбук, скайп, форуми, ICQ), силен интерес към компютърни игри, ненужни покупки в интернет магазините или редовно участие в аукциони, натрапчиво влечение към порносайтове и занимания с киберсекс.

Употребата на компютър на работното място може да отключи зависимост, но не и да я причини, твърдят психолозите. Според тях по-важен фактор е средата, в която се избягва проявата на какъвто и да е вид емоция там, където партньорите не общуват достатъчно помежду си или където любовта се е превърнала в навик за съвместно съжителство.