Частните лечебни заведения в България искат да са равнопоставени на държавните, за да са достатъчно конкурентоспособни при сключването на договори за работа с НЗОК. Около тази позиция се обединиха директорите на този тип болници. На среща с представители на здравното министерство, здравната каса и парламентарната здравна комисия, провеждаща се в момента в Пловдив, те поискаха и реално остойностяване на клиничните пътеки, както и своевременно заплащане на извършените от тях медицински услуги. В момента те все още очакват парите си за м. декември 2009 г.

От всичките 420 болнични заведения у нас около 100 са частни. Те разполагат общо с над 1500 легла, добър сграден фонд и едни от най-квалифицираните медици в страната. Повечето от тези болници са специализирани (хирургични, урологични, гинекологични, очни и т.н.), но има и няколко многопрофилни. Членове на асоциацията на частните лечебници са 65 болници от цялата страна. Останалите остават извън организацията, защото се оказва, че дори сред частниците има такива, които си позволяват упражняването на т.нар. „гаражна медицина“.

Годишно в частните болници се извършват около 5-6% от целия обем медицински дейности в страната. Но за да успеят да се задържат на пазара на медицинските услуги, тези лечебни заведения трябва да предлагат висококонкурентни условия - най-добрите лекари, най-безупречното обслужване и най-съвременната апаратура. А всичко това не може да се осъществи без наличието на стабилно финансиране.

„В момента реално са остойностени едва 30% от клиничните пътеки. След около две седмици всички ще имат реални цени и болниците ще получат онова, което са изразходвали по лечението на пациентите“, успокои присъстващите директори на частни болници Лъчезар Иванов, председател на парламентарната здравна комисия. По думите му всички болници ще си получат парите след щателна проверка за злоупотреби. И уточни, че вече не се говори за делегирани, а за регулирани бюджети на лечебните заведения.

Председателят на парламентарната здравна комисия заподозря частниците, че ще излязат на протест заедно с общинските болници, тъй като в повечето стопанисвани от тях лечебни заведения няма минимум двама специалисти по конкретна медицинска дисциплина. „В момента се предлагат от 2800 до 3500 лв. заплата на специалисти, които преди години са се прехвърлили в доболничната помощ и сега са изключително ухажвани от частниците“, каза още Лъчезар Иванов. По думите му реформата ще доведе до реално заплащане на труда на тези специалисти, защото те са малко и са много търсени. От друга страна, това ще мотивира всички останали лекари да се образоват непрекъснато и да се явяват на конкурси за специалност.

„Здравеопазването у нас е като триъгълник, в основата му са общопрактикуващите лекари, а на върха са специалистите от болничната система. В момента у нас тази пирамида е обърната надолу“, каза още Лъчезар Иванов. Според него хората масово се приемат за болнично лечение (било то в частни или държавни структури), без това да е необходимо. Така практически болниците източват НЗОК и никога няма да се постигне реално остойностяване на клиничните пътеки.

Освен това, по думите му, в момента тече и търговия с направления. Много специалисти плащат на общопрактикуващите лекари, за да дават на пациентите си нужните документи за болнично лечение. „Сега у нас се наблюдава „производство на пациенти“, за да се наливат пари в болниците“, беше категоричен Иванов. И обеща този порочен кръг да бъде прекратен със затягане на контрола и ежемесечни проверки.