Изневярата е част от живота на всеки втори българин. Учените имат достатъчно аргументи в полза на извънбрачните връзки, стига човек да се пребори със собствените си ограничения

Бракът е като лодка за двама. Когато единият я разклати, другият трябва да балансира. В противен случай семейството ще претърпи корабокрушение. Или поне така твърдят психолозите.

Днес обаче все повече двойки използват трети човек за "омекотяване на вибрациите". А това от своя страна доведе до един вид легализиране на изневярата. Все по-малко хора си позволяват да я заклеймяват. Но не върви и да я възхваляват - това би обезсмислило брачния съюз като такъв. Затова на съвременния човек не му остава нищо друго, освен да се опита да проумее изневярата и да я приеме хладнокръвно.

"Във всеки брак има критични периоди, които създават условия за появата на паралелни интимни връзки", твърди д-р Злати Илиев от Българската асоциация по сексуална медицина. Според автора на книгата "Физиология на любовта" първият критичен момент при мъжа е около 30-ата му година. "Това е преходен период, в който той осъзнава, че сексуалните му желания съвсем не са такива, каквито са били на 18-20 години. Решава, че може да "поправи" това, ако изживее бурна и разтърсваща любовна авантюра", обяснява сексологът. Но това невинаги помага. В повечето случаи паралелната връзка се превръща в основна, т.е. бракът е силно застрашен.

Далеч по-травмираща за мъжа е кризата на 50-те. "Някогашните Аполоновци изпитват силна нужда да си докажат, че все още са във форма. Затова се отдават на силни преживявания извън дома", споделя наблюденията си д-р Илиев. По думите му това трудно би разклатило положените преди години семейни основи. В повечето случаи мъжете остават разочаровани и с известно примирение навлизат в следващия етап от съпружеския си живот.

Що се отнася до жените, те също са склонни да "поканят" в семейството си трети човек. При тях това се случва около 40-те. "След като са създали уютен дом и са отгледали едно-две деца, дамите също имат нужда да докажат, че не са загубили привлекателността си. И тъй като дори и в най-щастливия брак вече има натрупана известна умора, жената търси одобрение извън традиционните семейни рамки", уточнява сексологът. Неудовлетворените желания, чувството, че животът се изнизва, както и надеждата, че любовта може да бъде преоткрита, са силен мотив за изневяра. И то не само за мъжете, но и за повечето дами.

Story

39-годишен мъж с две деца, щастливо женен от 10 години:
"Извънбрачната връзка винаги ми е била разрешена. Не съм я забранявал и на съпругата си. Да си с човек, когото познаваш от няколко часа, е едно от най-великите неща в живота. Моногамията налага твърде тесни граници. Тя е за уморените мъже. Вярно е, че те прави единствен за даден човек, но пък полигамията ти дава възможност да си единствен за много хора."

Да се преброят прелюбодейците е трудна задача. Въпреки това през 60-те години в САЩ е направено първото проучване в тази посока. Целта на сексолозите била да установят каква част от жените и мъжете са потърсили разбиране и удоволствие извън прага на дома. Оказало се, че 25% от дамите и 50% от господата имат или са имали извънбрачна връзка. Около 40 години по-късно е направено ново изследване, което още повече втрещило сексолозите зад океана. Броят на мъжете оставал непроменен, но се наблюдавало чувствително увеличаване на изневеряващите жени - над 45%.
Не по-малко изненадани се оказали англичаните. След провеждането на мащабно изследване учените на Острова установили, че 20% от децата нямат генетична връзка със законните си бащи, т.е. една немалка част от дамите в Обединеното кралство са посещавали и нечие чуждо легло. Така на практика теорията, че мъжете са кръшкачи, а жените - жертви, била разбита на пух и прах. Въпреки възмущението обаче никой не оспорил прецизността на проучването.

"У нас не са правени обстойни анализи, но се предполага, че стойностите не са по-различни. Презумпцията е, че всеки втори българин е прибягвал до паралелна връзка поне веднъж в живота си", твърди още д-р Илиев. И не намира нищо притеснително в това. Защото по своята същност човек е бозайник, а всички бозайници са полигамни.

Другото "оправдание", което експертите често използват, е свързано с религията. "Доскоро християнството активно ограничаваше половите контакти. Всички помним две от десетте Божи заповеди - не прелюбодействай и не пожелавай жената на ближния си. Преди векове микроскопите не са били познати, въпреки това църквата е знаела, че там, където има сексуална разюзданост, продължителността на живота е по-ниска. Именно затова е налагала тези ограничения", припомня сексологът. Но днес хората може да се предпазват от полово предавани инфекции и религията не е в състояние да им наложи морални ограничения. Така че в съвременното общество всеки сам преценява в какви рамки да постави верността си към партньора. Ценностната система вече не е само плод на социалната среда, но и на преосмислянето на личните потребности на индивида от интимност.

Story

40-годишен мъж с две деца, има втори брак от 8 години:
"Женен съм от 8 години. Първият ми брак продължи 4 години, но нещата там не потръгнаха добре още в самото начало. Въпреки това не съм си позволявал да прекрачвам класическите граници на семейството. Моногамността позволява да съградиш свят за двама, в който партньорите дават част от собственото си аз и създават усещането за взаимна необходимост. Човек обаче има нужда да е моногамен към поне още един. Случвало ми се е, когато съм далеч от вкъщи, да срещна привлекателна жена. Най-голямото усещане за свобода обаче е, когато успееш да овладееш мимолетните си желания."

Има различни теории за изневярата. Етолозите подчертават приликата ни с животните, социолозите изтъкват като основен аргумент ролята на еманципацията, а генетиците твърдят, че за всичко е виновен дефектен ген. Сексолозите пък търсят причините в неосъществените емоционални потребности, а психолозите - в ценностната система на индивида. Според физиолозите неудовлетвореността от брака в повечето случаи не е полова, а емоционална. Сексуалното привличане и интимното удовлетворение започват и свършват в мозъка.

Но най-впечатляващ и трудно оборим е изводът на статистиците. По данни на Световната здравна организация на планетата има много повече жени, т.е. на един мъж се падат по 1.3 дами. Ако към това се прибави и фактът, че хомосексуалните връзки между господата през последните години се увеличават с твърде бързи темпове, излиза, че мачовците могат спокойно да се радват на компанията на минимум две жени. Иначе казано, въпреки че няколко милиона жени в света са лишени от възможността да имат законен съпруг, те спокойно могат да си позволят интимна връзка. Поне до момента, в който колелото на историята ще се завърти и цивилизацията ще се върне към традиционните ценности. Тогава третият пасажер ще трябва да слезе от борда.

РАВНОСМЕТКА

• Дамите мислят за секс 1-2 пъти дневно, докато мъжете го правят над 10 пъти в рамките на 24 часа.
• Около 70% от дамите и почти всички мъже сънуват как правят секс с друг партньор. Близо 45% от жените и над 50% от мъжете в света изневеряват на любимия си човек.
• В икономически развитите страни все по-упорито се налага идеята за т.нар. верижна моногамия, докато в останалите процъфтява идеята за съжителство на брачни начала.
• Едва 10-12% от хората определят сексуалния си живот като много добър и не изпитват нужда от извънбрачна връзка.