„Тази дискусия ще постави много важни въпроси за здравеопазването и ще допринесе за вземането на правилни решения от страна на българското правителство“, това заяви здравният министър Божидар Нанев при откриването на първата по рода си у нас кръгла маса на тема „Публично финансиране и частни фондове и как да си взаимодействат с цел по-добър достъп на пациентите до лечение“. Дискусията е под патронажа на Посолството на Франция в България.

„Темата за финансирането на здравната система е от основна важност за всяка една страна. Във Франция държавата поема повече от 75% от здравните разходи за пациента“, заяви и френският посланик у нас. Според него е много интересно да се сравни ситуацията на здравните системи в България и Франция и да се извлече полезен пример. Той припомни, че двете страни са свързани със стратегическо партньорство, което ще премине и в споразумение за сътрудничество в сферата на здравеопазването. Сред приоритетните области в това сътрудничество са модернизацията на системи и облекчаването на публичните разходи.

„Здравните разходи в страните - членки на Европейския съюз, непрекъснато се увеличават. През 2050 г. хората на възраст над 65 години ще бъдат със 70% повече, което ще наложи увеличаване на разходите за здравеопазване“, обясни д-р Ростислава Димитрова, представител на отдел „Здравни стратегии и системи“ към Европейската комисия. По думите й 170 млрд. евро са отделени само за лечението на сърдечносъдови заболявания в Европа за миналата година.

Ролята на ЕС е да подпомага сътрудничеството между страните в сферата на здравеопазването, да гарантира свободното движение на здравни услуги, специалисти и стоки, да провежда проучвания и да анализира ситуацията в този сектор.

Здравеопазването в Европа е предимно публично финансирано, а отделните системи се различават най-вече по отделените средства за лечение. Неотдавна в рамките на съюза е проведено проучване за ролята на частните фондове и пазарния им дял при финансирането на медицинските услуги. Пазарният дял на частното здравно осигуряване е под 10%, като изключение прави само Франция, където този процент е по-голям. В новите страни членки частните фондове осигуряват само допълнително здравно осигуряване. „Въвеждането на частни играчи се разглежда като възможност за облекчаване на финансовия натиск върху здравните системи. Необходима е добра регулация, която да направлява тези фондове, защото няма гаранция, че по-голямото им участие ще гарантира финансовото облекчаване на здравната система“, обясни д-р Димитрова.

„Във Франция се харчат много пари за здравеопазване. Около 11% от БВП на страната отива за този сектор“, каза и проф. Клод льо Пен. По думите му във Франция за най-бедните хора плаща държавата. Около 4 млн. души са подпомагани ежегодно, като им се плащат здравните вноски. Целта е да се намалят неравенствата в достъпа до здравни грижи на населението. „Затова 92% от населението на Франция има частно здравно осигуряване, което прави системата уникална“, каза професорът. Той обясни още, че здравното осигуряване харчи повече отколкото получава като приходи и че правителството им се опитва да овладее разходите, тъй като пациентите консумират много медицински услуги.

Частното здравно осигуряване във Франция съществува още преди държавното - от 19. век. В държавното осигуряване специална комисия определя кои медицински медикаменти да бъдат заплатени чрез държавния бюджет. Постоянно текат преговори за цените, като критериите са икономически да не е скъпо и да е социално достъпно. Около 1000 нови медикаменти на година се въвеждат във Франция. „Медикамент за еректилна дисфункция например не се поема, защото се смята, че функцията на тези хапчета не е толкова важна за обществото“, обясни проф. Клод льо Пен. Идеята на френското правителство е частното здравно осигуряване да допълва публичното, тъй като е по-гъвкаво.

„Общественото мнение е поляризирано, 56% от българите са съгласни да плащат допълнително за здраве в частен здравноосигурителен фонд, защото разчитат по този начин да получат по-добър достъп и качество на медицинските услуги. Други 36% са против тази идея, защото не вярват, че допълнителните средства наистина ще доведат до по-добра услуга“, каза по време на кръглата маса и Боряна Димитрова от „Алфа Рисърч“. Проучването е направено през декември.

От социологическата агенция отчитат още, че като цяло населението има доверие в компетентността на лекарите и иска те да са добре заплатени. В същото време хората са неудовлетворени от начина на обслужване в лечебните заведения, а оплакванията им са основно от липса на внимание и информация.