Директорите на големите областни и университетски болници категорично и единодушно застанаха зад преструктурирането на системата. Те призоваха обществото към здрав разум и посъветваха медиите да не се поддават на лобистките интереси на определена група хора.

„Тази реформа закъсня с 5-7 години, защото никой от досега управляващите не намери политическа воля да го направи. Тези малки и неефективни болници само тежаха финансово на системата. Освен това бяха опасни за здравето на хората“, категоричен беше проф. Генчо Начев, директор на болница „Св. Екатерина“. Той посъветва министъра на здравеопазването да преценят и обмислят не само финансовите, но и останалите фактори - като откъснатост на региона при недобри метеорологични условия, лоша инфраструктура и др. Освен това трябва да се помисли и как да се мотивират лекарите, за да останат да работят в тези региони.

„Има тотално неразбиране от страна на хората в малките населени места. Те няма да останат без лечение, защото в техните градове ще се засилят доболничната помощ и спешните центрове. Така те ще имат на разположение добри специалисти 24 часа в денонощието“, допълни още доц. Начев.

„Сега, когато има политическа воля, трябва да подкрепим екипа на здравното министерство“, допълни своя колега доц. Димитър Раденовски, директор на болница „Пирогов“. По думите му тази реформа е „горчиво хапче, което трябва да се преглътне с повече течности, но само така системата ще оздравее“.

„Здравната реформа най-после започна и е нормално да има такъв обществен дебат. Но не е логично непрекъснато да се слагат прътове в колелата на министерството. Когато нещо е добро, то трябва да се проумее и да се подкрепи от хората“, каза и д-р Димитър Димитров, директор на болница „Св. Анна“. По думите му здравеопазването се реформира непрекъснато - налага го самият живот. Подобни дейности не спират да текат и в Европа,  и в САЩ.

„Няма малки и големи болници, а работещи и неработещи. Не е нужно всички да са хай-тек. Достатъчно е такива да са големите областни и университетски лечебни заведения“, каза още д-р Димитров. Според него най-голям е проблемът с кадрите. Затова той вижда в тази реформа начин да се оптимизира медицинският персонал. Всички директори го подкрепиха единодушно. „Аз съм готов веднага да назнача около 20 лекари. Да не говорим, че имаме и голяма нужда от медицински сестри. Няма да върна нито една от тези, които биха кандидатствали за работа при нас“, категоричен беше ген. Стоян Тонев, директор на ВМА. Директорът на Плевенската университетска болница също обеща да назначи всички лекари, медицински сестри и лаборанти от преструктурираните общински болници.

„В петък ще бъдат преведени всички пари, които здравната каса дължи на здравния сектор за декември 2009 г.“, успокои колегите си ген. Тонев. Уверение за това той е получил лично от министъра на финансите Симеон Дянков и от председателя на УС на НЗОК Владислав Горанов. Общата сума, която касата трябва да преведе на болниците, общопрактикуващите лекари и фармацевтите, е 148 млн. лв. „От тези пари ВМА трябва да получи 4 млн. лв.“, добави ген. Тонев. Според него заради кризата закъснения в плащанията от страна на НЗОК ще има и през първите три месеца на новата година.