1. Д-р Савчев, какви са предимствата на лапароскопските (безкръвни) операции в сравнение със стандартните операции при гинекологични заболявания?

Лапароскопските (т.нар. безкръвни операции) се извършват през няколко малки отвора на коремната стена със специални инструменти. През един от тези отвори се вкарва оптика, свързана с камера, с помощта на която операторите следят хода на операцията в детайли на монитор.

Предимствата на лапароскопските операции пред стандартните отворени такива са много. Сред тях са: минимална кръвозагуба и тъканна травма, бързо следоперативно възстановяване, минимален риск от възпалителни усложнения и постоперативни сраствания в коремната кухина. Последното е важен показател за запазване фертилността на пациентките.

2. Много жени при профилактичен (или по друг повод направен) ултразвук биват уведомени, че имат киста, но не знаят какво да правят от този момент нататък. Какво е правилното поведение стъпка по стъпка при откриване на киста на ултразвук?

От съществено значение за диагнозата и терапевтичното поведение при откриването и лечението на киста са възрастта на пациентката, клиничните оплаквания, ехографският вид на находката и стойностите на специфичните лабораторни изследвания. Съществуват различни видове кисти, които изискват различен тип лечение.

В млада възраст се срещат пациентки с нередовни или липсващи менструации, окосмяване мъжки тип, промени на кожата, характерен ехографски образ на яйчниците. Касае се за Синдрома на Щайн Левентал (Поликистоза на яйчниците). Обикновено лечението е консервативно с хормонални препарати. В по-тежките случаи се налага оперативна намеса, която според съвременните стандарти се извършва по лапароскопски път. Отворената коремна операция при тези случаи трябва да остане в историята.

Характерни за по-младата възраст са и фоликуларните кисти, които са резултат от неслучила се овулация. Кистите на жълтото тяло са друг вид кисти, при които жълтото тяло, образувано след овулация, не претърпява обратно развитие.

Дермоидните кисти се откриват случайно при профилактичен преглед, обикновено без съществени оплаквания. Те се развиват от ембрионални тъкани и поради по-високия си онкологичен потенциал трябва да бъдат оперирани.

Тук е мястото да се отбележи фактът, че все по-често в тази възраст се срещат и ендометриозните (шоколадови) кисти.

Консервативно лечение с хормонални препарати за срок от 3 месеца е препоръчително при фоликуларните и кистите на жълтото тяло, но не при ендометриозните, дермоидните и кистите със съмнение за злокачествено заболяване. След този срок се препоръчва оперативно лечение за отстраняване на кистата заедно с нейната капсула, като това в съвременната медицина се извършва по лапароскопски път с цел максимално съхраняване тъканта на яйчника.

3. Киста на яйчника по време на бременността – има ли риск за бременността? Кога трябва да се лекува - преди или след раждането?

Киста по време на бременност се открива случайно, като нормално тя изчезва до края на първия триместър. Ако кистата не изчезне, но нейната големина не нараства, рискът за бебето и майката е несъществен. Редно е да бъдат проследявани характерните туморни маркери. В редки случаи се налага оперативно лечение и по време на бременността.

4. Какъв е рискът една киста на яйчника да прерасне в рак?

Съществува такъв риск, особено при продължително „наблюдение“ на кистите. Карциномът на яйчника обикновено засяга жени над 40 години, но за съжаление все по-често се среща и при по-млади жени. Ето защо не трябва да бъдат подценявани профилактичните прегледи при акушер-гинеколог.

5. Много противоречива е информацията, достъпна в интернет, относно ендометриозата. Какво трябва да знаят дамите за това заболяване?

Има различни теории за възникване на ендометриозата. Най-популярната от тях е, че клетки от вътрешността на матката (ендометриум) мигрират в коремната кухина, като засягат най-вече яйчниците, матката, маточните тръби, червата, перитонеума и пикочния мехур.

Най-честите клинични прояви на ендометриозата са болезнена менструация, болезнен полов акт, болезнена дефекация, нарушен менструален цикъл и безплодие. Болката с различна степен на изразеност е най-характерното оплакване. В резултат на болестта се развиват т.н. „шоколадови кисти“ на яйчниците, сраствания, нарушава се проходимостта на маточните тръби и в около 50% се стига до стерилитет.

Лечението може да бъде медикаментозно или хирургично, но златният стандарт е оперативно отстраняване по лапароскопски път на ендометриозните кисти и последващо медикаментозно лечение с GnRH аналози. Така рискът от рецидиви на ендометриозата е най-малък.

6. Кога миомата трябва да се оперира? (Какви са индикациите за операция при миома на матката?)

Миомата са среща доста често – на определена възраст при над 50% от жените. В зависимост от големината и локализацията на миомата, жените може и да нямат проблеми. Тя се превръща в „миомна болест“ при възникване на характерни усложнения и оплаквания, като патологично маточно кървене, тежест и болка ниско в корема, стерилитет.

Лечението се прецизира в зависимост от възрастта на пациентката и нейните репродуктивни намерения. То може да бъде консервативно (с различни медикаменти) или оперативно – в голям процент от случаите с лапароскопска органо-съхраняваща операция.

7. Хистероскопските операции означават решение на проблема (било то диагностичен или хирургичен) при достъп през влагалището. Това ли е най-щадящият оперативен метод на гинекологичните заболявания?

Освен най-щадящ, този подход е и най-информативен за заболявания или аномалии във вътрешността на матката (миомни възли, ендометриални полипи, сраствания, септуми и др.). Лесният достъп и възможността за преминаване от диагностична към хирургична дейност е голямо преимущество.

Повече за отделението по акушерство и гинекология на МБАЛ "Вита" можете да прочетете на адрес: http://www.doctoronline.bg/articles/7152/Akusherstvo-i-ginekologiya-v-bolnica-Vita