Всеки от нас – и лекари, и пациенти, има забележки към организацията на първичната медицинска помощ в България. Един често обсъждан въпрос е задължението на личния лекар да бъде на разположение на своите пациенти постоянно.

Много пациенти се оплакват, че при нужда в извънработно време не могат да открият своя личен лекар и това поражда съмнение за професионализма и отговорността му към пациентите.

Ако се замислите, срещу вас не е компютър, а живо същество – лекар. И не би трябвало да очакваме, че този човек, колкото и отдаден на работата си да е, ще стои вързан за телефона си по 24 часа в денонощието, готов да обсъжда и решава здравословните ни проблеми.

Конфронтацията се създава от липсата на информация по въпроса. От една страна, лекарят не дава достатъчно обяснения, а от друга страна, пациентът не пита предварително, а се сеща за лекаря си едва в крайна нужда. Впечатлението е, че пациентите знаят само част от правата и задълженията си, а понятия като спешна помощ, неотложна помощ и спешно състояние и какво да правим в такива случаи не са ясни.

Според българското законодателство „личният лекар“ е първото стъпало в здравната система. Той трябва да осигурява 24-часова медицинска помощ, като в случаите, когато не е на разположение през нощта или в почивните дни, е длъжен да посочи към кой друг лекар или медицинска практика да се обръщат неговите пациенти“.

Много хора казват, че не знаят към  кого да се обърнат, ако не открият личния си лекар, а реално няма личен лекар, който да не е подсигурил денонощна помощ за своите пациенти, защото това е изискване, без което не би могъл да практикува.

В крайна сметка с тази статия искам да ви напомня да се поинтересувате, да попитате личния си лекар или да прочетете на вратата на кабинета му към кого можете да се обръщате в извънработното му време. Малко информация по този въпрос ще ви спести много нерви и усложнения.