За новороденото и кърмачето сученето е естествен рефлекс, потребност, която детето търси начин да задоволи. И всички родители се изправят пред въпроса какво да изберат – да дадат залъгалка или да позволят на детето да суче палеца си.

Едно е сигурно. Ако вашето дете вече е свикнало с биберона, защото самите вие сте му го дали през първите седмици след раждането, то не си и помисляйте да му го отнемете против волята му, когато ви хрумне. Реакцията на детето ще е бурна и ще развалите хармонията в дома за известно време.

Но ако не сте дали на детето залъгалка, удържали сте желанието си да запушите устата на бебето в моментите, когато не сте знаели какво точно иска, то сте имали право. Когато специалистите говорят за залъгалката, често споменават и факта, че природата е предвидила бебето да суче, за да може да се храни. Тогава биберонът залъгалка се явява изкуствено приучване на детето към нещо, от което няма реална нужда и което е измислено от човека, а не от природата.

Залъгалката е идеалното средство за успокоение на бебето, когато не можете да откриете и да му предложите друго. Но специалистите поддържат мнението, че дете, което е достатъчно обгрижвано, което гушкате, което люлеете, което усеща любящата си и мила майка, което е кърмено достатъчно, НЯМА НУЖДА от биберон залъгалка. При достатъчни грижи бебето няма да потърси и палеца си, защото вие отговаряте на неговите нужди.

Ако обаче детето е предпочело вече да суче палеца си и това го успокоява, то трудно ще му повлияете, колкото и да ви дразни и притеснява този навик. Палецът има някои предимства пред залъгалката. Така например палецът е винаги на разположение на бебето и то няма да ви буди по няколко пъти на нощ, за да му подадете биберона. Бебето знае как да борави с палеца си и в това отношение ще проявява самостоятелност.

И биберона, и палеца могат да доведат до изкривяване на зъбите и да се наложи ортодонтско лечение.

Но специалистите ни уверяват, че ако бебето е достатъчно обгрижвано, то няма да има нужда нито от палеца си, нито от залъгалката си.

По материали на doctissimo.fr