Възпалителните заболявания на пикочния мехур и бъбреците се срещат при 3–5% от населението. Съществува известна връзка между тях, пола и възрастта. Жените страдат по-често поради анатомичните особености на пикочо-половата им система (съществуват условия за пренасяне по съседство на бактериално замърсяване от влагалището). Бременността също е предразполагащ фактор поради притискане на уретерите от плода и задръжка на урината. С напредване на възрастта и появата на аденом на простатата при част от мъжете инфекциите на пикочния пехур и бъбреците зачестяват при тях. Бъбречните камъни също са основна причина за развитието на възпалителните заболявания на пикочния мехур и бъбреците.

Пациентите най-често имат оплаквания от парене при уриниране, често и болезнено уриниране, наличие на кръв в урината – при възпаление на пикочния мехур (цистит). Когато възпалителният процес е обхванал и бъбреците, състоянието на пациентите е значително увредено – температурата често е повишена, понякога с втрисания, болка в поясната област, която може да бъде тъпа при по-леко възпаление или много силна, пробождаща, при гнойно възпаление.

Необходимо е да бъдат направени изследвания на кръвта и урината (включително и микробиологично изолиране на бактериалния причинител), ултразвуково изследване на бъбреците и пикочния мехур за точно поставяне на диагнозата и започване на незабавно лечение. При правилно и своевременно лечение тези заболявания завършват с пълно оздравяване за период от 10–15 дни, оплакванията отзвучават, лабораторните показатели се нормализират. Голяма роля за предотвратяването на възникването на рецидиви на тези заболявания е премахването на предразполагащите фактори, когато това е възможно. В случай че тези заболявания не се лекуват, е възможно развитието на по-тежки усложнения като възпаление на околните тъкани, некроза или остра бъбречна недостатъчност.