Те са на възраст от 20 до 50 години и се подлагат на нов вид терапия. Централно място в нея заема тренингът за преодоляване на стреса. Търсят се отговори на въпроса: "Какво трябва да направя, когато усетя, че съм силно напрегнат, при това без да посягам към алкохола, без да избухвам или пък да карам с бясна скорост по аутобана?" В почивките между часовете за терапия пациентите спортуват активно.

Едва от няколко години психолози и психиатри се занимават с въпроса: защо жените заболяват два до три пъти по-често от депресии, но мъжете правят по-често опит за самоубийство. "Мъжете се опитват да потискат депресията колкото се може по-дълго. Това обаче води до самоубийство", казва Матиас Бергер от университета във Фрайбург. Ето защо личните лекари откриват по-често случаите на депресия сред жените, отколкото сред мъжете. Те обикновено "се спасяват" от признанието за депресивни състояния, като се затрупват с още повече работа, спортуват повече или пък наблягат на алкохола. Обясняват състоянието си с професионален стрес.

Другият голям проблем - мъжете не искат да говорят за депресията си, премълчават я и се срамуват да признаят, че са болни, макар че психическите заболявания са на първо място сред причините за отпуска по болест в германските фирми. "Мъжете определят себе си като независими, разчитащи на разума си и ориентирани към успеха личности с добро самочувствие. Това не пасва на признаците за депресия", казва психиатърът Михаел Хетих. Между представата за самия себе си или пък очакванията спрямо теб самия, от една страна, и реалността, от друга, понякога зее цяла пропаст, убедени са спецалистите.