Проверка за прилагането на венозни биологични средства поиска зам.-председателят на Българскато сдружение на болните от Болестта на Бехтерев Боряна Ботева. Тя припомни за проблема с медикаментите, които се използват за лечение на ревматологични заболявания на пресконференция по случай Световния ден за борба с Болестта на Бехтерев, съобщиха от организацията.

Тези лекарствени средства са два типа – подкожни и венозни.

Миналата година венозните бяха преместени в Приложение 2 на Позитивния лекарствен списък, но тъй като са скъпоструващи, няма как да бъдат закупувани от бюджета на болниците, както би трябвало да стане. БСБББ отправи запитвания към централни ревматологии по проблема, а оттам отговориха, че нямат възможност да си позволят да закупуват медикаментите. Към сдружението имаше и сигнали от пациенти, които са били на венозни биологични средства, че им се отказва лечение и че са настъпили усложнения заради прекъсването на медикамента. През март т.г. по време на парламентарен контрол министър Стефан Константинов коментира темата, като заяви, че „хората, които имат нужда от такова лечение, в момента го получават в болниците и е пълна спекулация да се твърди, че това нещо не може да се случи”. Боряна Ботева информира, че БСБББ настоява за проверка, за да се види къде и как се е случвало това лечение и защо министърът е толкова убеден, че проблем не съществува. Ние не отричаме, че венозните биологични средства трябва да се прилагат в болница, но трябва да има достъп до тях, каза още Ботева.

България има фиксиран бюджет за биологични средства само за 800 човека през 2011 г. Това съобщи председателят на Организацията на пациентите с ревматологични заболявания в България Цвета Апостолова. По думите й това прави по-малко от 1% от всички пациенти, при които могат да се прилагат тези медикаменти. Средният процент за Европа е 12%, коментира тя.

До момента пациентите, които се лекуват у нас с тези медикаменти, са малко под 600. Какво ще стане, когато бройката се покачи и се стигне до 801-вия пациент, не е ясно.