Законопроектът за Агенция за безопасност на храните е непрозрачен, не защитава и не отговаря на интересите на българското общество. Това е общото мнение на Коалиция „България, свободна от ГМО“, която организира пресконференция, чийто основен акцент беше дали ще се храним по-здравословно след създаването на Агенцията.

Припомняме: преди около две седмици земеделският министър Мирослав Найденов обяви, че структурата има готовност да стартира от 1 януари.

Според Коалицията обаче законът за Агенцията е приет тихомълком на първо четене, набързо и  между многото скандали, разтърсили кабинета, без да бъде подложен на широк обществен дебат. Оттам уточниха, че са представили и внесли в Министерския съвет своите предложения за изменения в законопроекта за създаване на Агенцията за храните. Нито едно от тях не е било прието, съобщава news.bg.

Илия Цонев, член на Националната научна асоциация по пчеларство, изброи основите проблемни точки, които според Коалиция „България, свободна от ГМО“ съдържа законът за Агенцията. На първо място е на кого да бъде подчинена структурата.

Според Коалицията това трябва да бъде Министерският съвет, а не както е според приетия законопроект – Министерството на земеделието и храните.

Като изключително сериозен проблем беше изтъкнат и фактът, че в законопроекта за Агенцията не е записана основната й цел, както е според европейските практики – осигуряване на безопасни храни за населението. В нашия закон, съществената част на който е само три страници, цел на практика не е записана, подчерта Илиев.

Друг проблем по думите му е числеността на персонала на Агенцията. Според приетия законопроект в институцията ще бъдат ангажирани 3000 служители. От разчетите на Коалицията става ясно, че за работата им от държавния бюджет, и в частност с пари от българския данъкоплатец, ще бъдат изразходвани четири милиона лева ежемесечно.

Друг проблем е липсата на гражданско участие и контрол в работата на Агенцията.

От Коалицията изтъкнаха още, че според европейската практика основният орган на тази структура е Управителният съвет, в който 25% от хората са представители на гражданското общество. При нас се назначава управител от МС и липсва каквато и да е квота за представителство на гражданското общество, обясни Илиев.

Сред останалите проблемни точки в приетия закон са посочени още липсата на прозрачност в дейността на Агенцията, липсата на публичност на заседанията на Управителния съвет, нерегламентираната „обратна връзка“ с потребителите, липсата на санкции за служителите, работещи там. Няма нито един ред за санкции на служителите. Не вярваме все ангели да са избрани там, коментира Илиев.

Основен извод от така приетия закон според Коалиция „България, свободна от ГМО“ е, че законът за Агенцията е приет с много недостатъци и пороци. А това не е обикновен закон, той касае всички граждани, защото всички се храним, подчертаха още от Коалицията.

Коментирайки качеството на храните, които консумираме, от Коалицията съобщиха, че в момента Консултативната комисия по ГМО не функционира.