Къпем се, мием си ръцете, поддържаме хигиената си на ниво. Да, да... Само така си мислим. Освен че сме доста мръсни, сме и буквално „преливащи“ от бактерии. Някои от тях са приятелски, но повечето чакат подходящия момент, за да се развият в нас. Преди години имаше теория, според която носим в себе си всички болести, причинени от бактерии – салмонела, туберкулоза, чревни заболявания и още много.

Теорията обаче не издържа, защото се доказа, че тези бактерии се приемат чрез храна или досег със заразен. Някои от тях обаче наистина си стоят в човешкия организъм и чакат удобен момент.

Други са полезни – над 5000 вида бактерии обитават тази среда, а броят им неколкократно надвишава клетките в тялото ни. Учените ги наричат пробиотици и все още не са смогнали да открият всичките им положителни качества, от които се възползваме постоянно. На първо място добрите бактерии изместват вирусите и причинителите на различни заболявания и настинки, а освен това подсилват имунната ни система. Ролята им в стомашно-чревната среда също е много сериозна – подпомагат храносмилането и намаляват подуването и образуването на газове. Когато обаче полезните бактерии станат по-малко от вредните, тогава настъпва дисбактериоза.

Тя винаги е сигнал на здравословен проблем. Причините за нея трябва да се търсят в неконтролируемата употреба на антибиотици, гастрит, язва, продължителни чревни инфекции като дизентерия, консумация на малко продукти от растителен произход или недостатъчно млечни храни, намаляване на имунитета. При дисбактериоза се появяват вредни бактерии и гъбички. Ако не се предприеме лечение, се развива възпаление на червата, а това състояние води до нарушаване на абсорбцията на минерали и витамини. Стига се до анемия. Всеки, който страда от разстройство или запек, както и от коремни болки, трябва да потърси гастроентеролог, който да назначи изследвания.

Лечението на дисбактериозата обикновено продължава 2–3 месеца. Включва диета, млечни продукти, обогатени с живи бифидобактерии. Възстановяването на нормалната чревна микрофлора става и с медикаменти.

Вируси

За разлика от бактериите вирусите се „прихващат“. Емблематични са вирусите на грип, хепатит, менингит и други възпалителни заболявания. За съжаление полезни вируси няма. Но пък има имунизация и ваксинация срещу тях. Известен е фактът, че ваксинацията буквално заразява организма, но с „омаломощени“ вируси. По този начин организмът изгражда антитела срещу заболяването и става неподатлив на заразата.

Вирусите показват признаци на живот само когато се намират в чужд организъм (най-често стават причина за появата на различни болести). В природата обаче те не се движат, не се размножават, не дишат, дори не се хранят – просто съществуват в кристално състояние. Освен това тяхната наследствена програма не е цялостна и трябва да се допълва с гени на гостоприемника.Това е причината, поради която и до днес учените се колебаят дали да ги определят като живи или като неживи.

Така че следващия път, когато си измиете ръцете, бъдете сигурни, че те не са чисти. Но пък и тялото ни е безпомощно. За предпазването му се грижи имунната система. Белите кръвни клетки са „бойците“ на организма и всеки нарушител бива отстранен чрез изяждане или изхвърляне от него.