Науката, която изучава линиите на ръцете, се нарича палмистрия. Тя e резултат от задълбочаването на изследванията в хиромантията. През ХІХ век френският учен Д'Арпантини анализирал стотици хиляди линии и техните особености.

През 1879 година парижкият художник Адолф дьо Барол открил, че линиите постоянно променят формата си. Могат да се появяват или да изчезват. През 1940 година психологът д-р Шарлота Вулф класифицирала 90 000 вида ръце и отделила 20 години, за да сравнява линиите по ръцете с емоционалното и физическото състояние на хората, съобщава sanovnik.bg.

Гънките по вътрешната страна на дланите не възникват поради естественото свиване на ръцете. Данните сочат, че гънките по ръцете на човешкия ембрион се появяват далеч преди той да започне да движи ръцете си. Палмистрията използва гънките като източник на информация за характера, здравето, миналото и бъдещето на човека.

Палмистрията разделя ръката на три зони, които съдържат информация от областта на материалното, практиката и духовната страна на живота.

Има теория, че всъщност палмистрията е родена в Индия, а съвременниците ни просто са преоткрили тази наука. Потвърждение е открит в Индия текст, посветен на линиите на ръцете, на възраст около 4000 години. Според индийската традиция ръката е с по-голямо значение дори от главата. Древните индийски мъдреци получавали информация от ръцете чрез разглеждането, опипването и изследването им.

Тъй като изкуството за разчитане на гънките по дланите е придобито от хората благодарение на бога на морето Самундра, учението се нарича самудрика шастра.

С палмистрия се занимавали велики личности като Анаксагор, Аристотел, Парацелс, Цезар, Гален, Нютон. През 350 година пр.н.е. Аристотел написал няколко труда по палмистрия, в един от които е описан сеанс по гадаене върху ръцете на Александър Македонски, пише сп. „Мистерии и загадки“.

Палистрията официално е обявена за наука на Втория конгрес по експериментална психология, проведен в Париж през 1913 година.