Най-мощното „изстрелване“ на грипния вирус, който скоро ще е на прага ни, става чрез кихане (не чрез кашлица). Тогава скоростта му е от 167 км/ч, съобщи д-р Ангел Кунчев, главен държавен епидемиолог, цитиран от в. „Труд“.

Вирусът се разпространява в радиус до 1–1,5 м. Затова близкият контакт е ключов при предаването на заразата.

Една от малкото „хубави“ страни на грипните вируси е, че не издържат на външните условия. Те не оцеляват на открито или на слънце – заразата загива в рамките на минути. Тя е чувствителна към топлина, към дезинфектанти, които бързо я убиват. Става дума за препарати и на алкохолна, и на хлорна основа. И по тези причини заразяването става само при тесен контакт – например, ако сте в една стая с болен човек. Не е изключено предаването да се извърши и чрез докосване на заразени с вируса ръце. Инкубационният период е средно 2 дни.

В момента в Южното полукълбо върлува грип. Тази година там „водещият в класацията на вирусите“ отново е познатият ни свински H1N1 (или „Калифорния“, както го наричат докторите). Той е завладял Австралия, Нова Зеландия, Индия, а по-рано – Южна Африка и Централна Америка (Карибският басейн). Само бъдещето обаче ще покаже дали новият „Пърт“, изолиран за първи път в Австралия и кръстен на град в страната, ще зададе потенциала на настоящата грипна епидемия в нашите ширини и дали ще измести свинския.

За разлика от вирусните инфекции грипът има бързо и остро начало. На фона на абсолютно добро здраве изведнъж температурата се повишава, настъпва силна отпадналост, като хората въобще не могат да се движат. Затова се дават и нужните 3–5 дни болнични. „Ние, лекарите, препоръчваме в тези случаи човек да стои у дома и да се лекува. От една страна, заради собственото си здраве, а от друга – да се ограничи разпространението на болестта. Все пак става дума за заразно заболяване“, подчерта д-р Кунчев. Друга характеристика на грипа са типичните болки в мускулите и ставите, в очните ябълки, главоболието също е силно, а най-неприятното е, че трудно се повлиява от медикаменти. Ако тези симптоми се разгадаят, няма как човек да се обърка, че става дума за вирус, а не за грип. Да не говорим, че обикновените инфекции минават на крак.

„Паниката заради грипа или пък неглижирането му са опасни. Защото трябва да се има предвид, че всяка година между 2000 и 3000 българи умират вследствие на тази болест, след като развият пневмония или получат други усложнения“, каза още докторът.

В зависимост от силата на епидемията у нас годишно от грип се разболяват около 500 хил. души, ако тя е слаба, и над 1,5 млн. българи – ако е интензивна.

Уязвимите групи за свинския грип остават пълните хора, родилките и младите. А „Пърт“ ще атакува по-възрастните. Затова епидемиолозите препоръчват противогрипна имунизация на децата и на възрастните над 65 г.

Там хората от рисковите групи са покрити в над 70%. Такава е и препоръката на Световната здравна организация – да се обхванат поне 75% от най-застрашените. У нас се ваксинират около 4–5% от населението, а процентът при рисковите групи е и по-малък.