Повечето хора работят и пишат с дясната ръка. Други си служат еднакво добре и с едната, и с другата. Леваците обаче често са принудени да ползват по-слабата си дясна ръка, което се отразява негативно на психиката им, отбелязва Дойче Веле.

Когато ползваме по-слабата си ръка, дори най-лесните движения ни струват усилия и не са особено сполучливи. Работата и писането с по-неудобната ръка объркват възприятието ни и ни се струват абсолютно неестествени. Повечето хора си служат предимно с дясната ръка, а всяка дейност с лявата е неуспешна. Едва ли е лесно да организираш всекидневието си по този начин.

Принудата като мъчение

Много леваци обаче в продължение на години са били принуждавани и превъзпитавани да ползват само дясната си ръка. Към тази група хора принадлежи и Марина Нойман, терапевт, който се грижи за леваци, връщащи се към естествената си нагласа. През целия си юношески живот, подтиквана от родителите и учителите си, тя ползвала по-слабата си дясна ръка. Това не само се отразило зле върху оценките й в училище и върху самочувствието й, но и повлияло на желанието й да се отдава на развлечения и хобита.

Като десняк по принуда Нойман се затруднявала в усвояването на учебния материал и бързо се изморявала. Според лекари и терапевти това се дължи на енергията и концентрацията, която е необходима на леваците, докато се мъчат да си служат с дясната ръка. Някои от тях дори изпадали в депресия или страдали от безсъние. Децата с потиснато левачество изоставали с четенето, писането и смятането.

След като се натъкнала на книга, разясняваща проблемите на леваците, Нойман започнала отново да ползва лявата си ръка и се почувствала така, сякаш най-после е намерила себе си. Тя споделя, че някои от пациентите й в такъв момент дори се разплакват от вълнение. От собствен опит Нойман знае и разбира трудностите, пред които са изправени потисканите до сега леваци, и помага на пациентите си постепенно да възвръщат своята способност.