Болната от детска церебрална парализа Зорница от Мизия е пример, че и българската медицина прави чудеса. „Досега светът за мен се ограничаваше до дома и терасата, където излизах с инвалидната количка”, разказва щастливото момиче.

С тези възгласи Венета Ангелова събрала вчера сутринта целия екип на болницата. „Всички се разплакаха, и лекари, и сестри, и пациенти, като видяха как моето момиче ходи само”, разказва майката на болната от детска церебрална парализа (ДЦП) Зорница Войничанска. „Искам всички медии да разкажат за лекаря със „златни ръце“ д-р Янаки Янакиев. Стига сме слушали в новините само за лоши неща, кой кого убил и ограбил, нека хората да разберат, че и в България вирее доброто. Ще се обадя на кмета на Пловдив, за да му разкажа каква невероятна болница и какви лекари има в неговия град, които помагат, без да искат пари“, триейки щастливи сълзи, споделя 60-годишната жена, пише Blitz.bg.

Когато Венета е била на 6 години, й правят 2 много тежки операции на краката в „Момин проход“ с гипсиране за близо 2 месеца на половината тяло на момиченцето. След лечението детето се опитва да стои право, но постигнатите малки успехи се сриват с настъпването на пубертета на 11 години.

Болестта не е увредила умственото развитие и говорните функции на 23-годишната вече млада жена. „Животът ми се състоеше от болници, операции, рехабилитации, лекари и болка. Дори мислех да се самоубивам“, признава красивото момиче, на което единственият дефект е двигателният проблем. Сега обаче Зори има надежда и мечтае един ден и тя да помага на болните или като медицинска сестра, или да работи нещо друго в областта на здравеопазването.