Щом България не може да лекува тежки заболявания в своите клиники, е длъжна да плаща за лечение на българи в други страни на ЕС, където това е възможно. Заплащането ще става не по българските, а по съответните европейски тарифи, за да покрива изцяло разноските на пациентите. Такова е заключението на генералния адвокат на Съда на ЕС Педро Круз Виялон (Испания) по дело C-173/09 „Георги Иванов Елчинов срещу Националната здравноосигурителна каса“, огласено в Люксембург.

58-годишният благоевградчанин Елчинов, подкрепян от съпругата си Мила Коновска, която е дългогодишен адвокат, извървяха всички стъпала на българската съдебна система и стигнаха до Люксембург, за да защитят правото на българина да получава лечение на европейско равнище. Съдът на ЕС ще се произнесе до няколко месеца по заключението на генералния адвокат, който е съдия докладчик по делото, и ако го потвърди, ще задължи България да обезщети не само тъжителя, но и всички пациенти, пострадали от здравна дискриминация като граждани на по-бедна държава в ЕС. Практиката показва, че съдът обикновено приема становищата на докладчиците по делата.

Георги Елчинов, който е здравноосигурен към НЗОК, страдал от злокачествен тумор на дясното око, заплашващ не само зрението, но и живота му. Български лекари му казват, че трябва да му извадят окото, но ако отиде в чужбина, може да бъде излекуван чрез поставяне на радиоактивни пластини или прилагане на протонотерапия. Подава молба до НЗОК за издаване на формуляр Е 112 (документ, с който се разрешава медицинско лечение в чужбина), за да се лекува в специализирана клиника за очни заболявания в Берлин, като цената се покрие от българската му здравна осигуровка. Молбата се е основавала на невъзможността да бъде лекуван по предписания начин у нас. По това време България тъкмо е станала член на ЕС и се е задължила да прилага европейските регламенти.

Състоянието на Елчинов било спешно, не можел да чака дълго отговора на НЗОК и затова на 15 март 2007 г. постъпва в немската клиника, където плаща за лечението си 25 000 евро. Окото му е спасено. На 18 април получава отказ от НЗОК да покрие разноските му.

Делото в Европейския съд се гледа като казус от сферата на свободното предоставяне на услуги в ЕС. Съдия Виялон посочва, че ако българското законодателство е толкова строго, „че прави невъзможно или по-малко привлекателно свободното предоставяне на услуги“, е налице несъвместимост с правото на ЕС. Освен това, ако България плаща недостатъчно за лечение на своите граждани в други държави членки, несъмнено пречи и на тях, и на здравните заведения в другите държави да ги лекуват, „поради което представлява както за осигурените лица, така и за доставчиците препятствие пред свободното предоставяне на услуги“.