Ограниченото във времето хранене, една от популярните форми на т.нар. периодично гладуване, често се представя като решение за по-добър метаболизъм и контрол на теглото. Ново германско проучване, публикувано в Science Translational Medicine, обаче показва, че ефектът му е далеч по-ограничен, отколкото обикновено се предполага.Проведеното от Германския институт по хранене на човека в Потсдам-Ребрюке и университетската клиника "Шарите" в Берлин изследване ChronoFast, поставя под съмнение широко разпространеното схващане, че самото ограничаване на часовете за хранене води до метаболитни ползи.Периодичното или интермитентното гладуване е хранителен режим, при който периодите на хранене и без храна се редуват по предварително определен модела без задължително ограничаване на конкретни храни. Целта е да се въведат ясно разграничени фази на хранене и гладуване. Ограниченото във времето хранене (time-restricted eating, TRE) е негова форма, при която дневният прием на храна се концентрира в определен часови прозорец, като той може да бъде изместен в определена част на денонощието. В проучването участват 31 жени с наднормено тегло или затлъстяване, които следват два различни режима на хранене за по две седмици. При първия храненето е ограничено в ранния часови прозорец между 8:00 и 16:00 часа, а при втория – в по-късен интервал между 13:00 и 21:00 часа. Същественото е, че и при двата режима участничките приемат практически еднакво количество калории – около 2000 ккал дневно, с идентичен хранителен състав.Именно това позволява на изследователите да разглеждат изолирано ефекта на времето за хранене. И резултатът е показателен: без калориен дефицит не се наблюдават клинично значими промени в инсулиновата чувствителност, контрола на кръвната захар, липидния профил или възпалителните маркери. Казано директно, при едно и също количество калории, часовият прозорец не подорява метаболизма. Отчита се промяна единствено във вътрешния биологичен ритъм – при късния хранителен режим циркадният часовник на организма се измества средно с около 40 минути в сравнение с ранния. Това изместване е съпроводено с по-късно заспиване и събуждане, което показва, че времето на хранене действа като сигнал за вътрешната времева организация на тялото. Хубавата страна на медала е, че това изместване не е съпроводено с по-бавен метаболизъм или покачване на теглото, както ни се внушаваше години наред –  логично е, че няма как погълнатите калории да се умножат по две, ако ги поглъщаме вечер или обратното сутри, и те са толкова, колкото са консумирани. В този смисъл нито късното, нито ранното хранене могат сами по себе си да доведат до отслабване, което може да бъде възможно само с необходимия калориен дефицит и повишаване на физическата активност.Факт е, че късното хранене си носи своите рискове – киселини, стамашен дискомфорт, провален сън и тежко събуждане с вероятно успиване, и непродуктивна сутрин, пише Puls.bg. При работа на смени обаче тези констатации са малко успокоение, че изместването на храненето заради различния режим на бодърстване няма непременно да доведе до напрупване на мазнини и там грешката е другата – вероятно компенсиране на умората от работа по никое време с нездравословни храни и повечко бързи захари и/или наситени мазнини.Резултатите са част от изследователската програма на Deutsches Zentrum für Diabetesforschung и те ясно показват границите на популярните хранителни стратегии. Ограничаването на часовете за хранене може да промени начина, по който тялото "разпределя" деня си, но не може да замени енергийния баланс. В този смисъл науката връща разговора към една по-неудобна, но устойчива истина: отслабването и доброто кардиометаболитно здраве се постига най-вече с това да се ограничат малко приемани калориите, и стилът на живот и хранене се направят малко по-здравословни.

Източник: fitwell.bg