Когато срещнете някого за първи път (в кафене, на парти или дори в приложение за запознанства), е логично да зададете простия въпрос: "С какво се занимаваш?". Той изглежда учтив, безопасен и като цяло сякаш проявявате обикновен интерес.

В действителност обаче това е една от най-студените и отблъскващи фрази, разрушаваща целия потенциал за топло общуване.

Според експерта по комуникации Ванеса Ван Едуардс, въпросът задейства у събеседника режим "автопилот". Мозъкът включва социална маска, тренирана на интервюта за работа, банални светски разговори и скучни партита. Вместо искра се получава суха статистика: длъжност, компания, вид дейност. И интересът мигновенно изчезва.

Какво се крие зад фразата "С какво се занимаваш?"

Формално задавате въпрос за професията. Но на подсъзнателно ниво той звучи като: "Колко пари печелиш?", "Колко си полезен?", "Струва ли си да общувам с теб?". И ако вашият събеседник е художник, начинаещ предприемач, човек в кариерна пауза или просто отегчен от офисния делник, той чувства, че е оценяван, а не опознаван.

Освен това, често хората не искат да бъдат определяни единствено от професията си. Не става дума за мързел или срам, а за това, че светът се променя бързо и идентичността вече не е обвързана с длъжността. Затова дори учтиво зададеният въпрос за работа може да се възприеме като посегателство.

Как да се държим при запознанство – и какво да кажем вместо това?

Тук започва най-интересното. Ако искате да създадете топъл контакт, не принуждавайте човека да се поставя в рамки.

Алтернативи на въпроса "С какво се занимаваш?"Има много заместители на досадното словосъчетание:"Какво те вдъхновява напоследък?" "Има ли нещо, по което си особено увлечен(а) в момента?" "Кой беше най-хубавият ти ден през последните седмици?" "Ако можеше да избереш каквото и да е занимание точно сега, какво би било то?"

Тези въпроси дават свобода на себеизразяване: някой ще разкаже за проект на работа, друг за пътуване, трети за новото си куче. Не само ще научите повече, но и ще постигнете контакт, в който не ви възприемат като изпитващ.

Фрази, които правят общуването живо

Пред вас е човек, а не автобиография. Позволете си да бъдете и вие малко по-уязвими и говорете за себе си. Започнете с фраза като: "Днес видях един толкова странен плакат…" или "Имах ден, в който кафето ми спаси живота" и наблюдавайте как ще се появяват смях, отклик и интерес.

Защо въпреки всичко продължаваме да задаваме този въпрос?

Навик, социален сценарий или просто страх да не изглеждаме странни. Но истината е, че хората запомнят емоциите. Когато говорите живо, нестандартно и с интерес, дори мълчаливият човек се разкрива.

Освен това, ако зададете въпроса "С какво се занимаваш?", веднага насочвате разговора по най-предсказуемия маршрут. Ами ако събеседникът не обича работата си? Или преживява труден период? Току-що попаднахте в капан.

Мнение на експерта

Експертът по комуникации Ванеса Ван Едуардс подчертава:

"Въпросът изпраща мозъка на събеседника в спящ режим. Той не разкрива личността, а кара човека да се върне към рутината. По-добре попитайте дали има нещо, което го радва напоследък, и ще се изненадате колко бързо разговорът ще стане оживен."

И това не е теория, а нова практика на общуване, където са важни вниманието и истинският интерес.

Как да не бъдем скучни още в първата минута?

Не питайте за професия, освен ако контекстът не го изисква. Търсете емоция, а не информация. Разказвайте за себе си първи – така е по-лесно да започнете диалог. Слушайте внимателно: най-интересният събеседник не е този, който говори много, а този, който чува.

В свят, където всички бързат, е непоносимо да бъдеш просто поредният скучен събеседник. Спазвайте тези правила и дори най-краткото запознанство ще се превърне в истинско начало на нещо интересно.

Източник: fitwell.bg